БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Отдавна не бях гледал такъв хармоничен, добре обмислен, излят български филм, пълен с неподправени емоции и приятна емпатия. Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска, сценарист и режисьор и на продуцентите братя Калинови.

Филмът е заснет през лятото на 2023 г. за 18 дни от оператора Младен Минев в красиви места в Южното Черноморие и в село Горна Василица, близо до София.

Историята е позната, експлоатирана, но в „Защото обичам лошото време“ звучи свежо, непринудено, искрено.

Творбата е романтично-комична мелодрама за двама души, на които е предопределено от съдбата да бъдат заедно, без да го осъзнават.

Срещата им след години на морския бряг, в малко забутано градче, където имат семейни вили е по-скоро случайна, но именно тя подтиква серия от събития, които ще сблъскат и съберат Ирина и Борис.

Тя е счетоводителка в престижна софийска фирма, грижовна съпруга и мила дъщеря, попаднала в оковите на своя живот, в който няма нищо романтично и от които иска да избяга.

Той е смръщен, събран, вглъбен, но иначе грижовен , държащ най-вече на кариерата си като художник – във Франция.

Харесвал е като хлапак Ирина, но търпеливо изчаква именно тя – след години – да направи първата крачка, за да разкрие сърцето си пред нея.

Лекарска има тази голяма заслуга да настоява за връщането на неподправените емоции на екрана и в залата и да напомни, че щастието съществува, то е възможно, но трябва да се бориш за него.

Мотивирано постила дебютния си филм с музикален килим от хитове от 60-те – 80-те години на миналия век на „Тангра“, Маргарита Хранова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, както и на най-новото парче на Владимир Михайлов и неговата група „Превъртане“ „Луд по теб“, с който засилва емоцията и дава възможност на сюжета и интригата да работят пълноценно.

В тази камерна мелодрама са важни настроението, атмосферата, природата, като и удачно подбраните шестима актьори, чрез които Лекарска да експонира своята киномагия.

Артистите са убедителни и правдиви, свършили са безупречно своята работа.

Неда Спасова като Ирина е брилянтна  напориста мечтателка, Владимир Михайлов е привидно строг и мрачен, но всъщност обърнат към духовната си същност, стабилен и неотразим, какъвто го помним още от дуета му със Спасова в  сериала „Братя“ (2020 – 2022),приятна находка като Мария е Елени Декидис, която помним от сериалите „Пътят на честта“(2019) и „Ягодова луна“, (2020), Иван Бърнев е неотразим като радиоводещ, в чиито вдъхновени беседи е заключено посланието на самия филм, много симпатична двойка са Веселин Бранев – Димо и Боряна Пунчева – някогашната филмова звезда госпожа Теменуга…

„Защото обичам лошото време“ вече спечели наградата на публиката на 28-ия "София филм фест", напълно заслужено според мен.

Смятам, че ще намери своята вярна публика и че ще й  хареса.

Филмът го заслужава, а на възпитаничката на проф. Георги Дюлгеров и НБУ, като и на университета „Чунг анг“ в Сеул, Яна Лекарска, пожелавам творчески порив и амбиция, с които да продължи да ни впечатлява  в следващите си кинематографични изяви.

 

„Защото обичам лошото време“, 2024, 100 мин., производство „Invictus“, сц. и реж. Яна Лекарска

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина