БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Без съмнение „Адажио за Мария“ е най-амбициозният, ефектен и емоционално въздействащ роман на Георги Бърдаров. Сред най-добрите и открояващи се за 2025 г. Работен четири години с любов и вдъхновение. Opus magmum в добрия смисъл на думата.
Написан е модерно, атрактивно и вдъхновяващо, като пъзел.
Темпоралните пластове органически се преплитат, извайвайки сюжет на драматично романтичен епос, обхващащ близо 65 години от живота на Балканите, Европа и Южна Америка – Бразилия и Уругвай.
Като в пъстър калейдоскоп са обхванати важни и значими събития – от подвига на гемиджиите в Солун на 28 – 30 април 1903 г. през Илинденско – Преображенското въстание, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война, откриването на Панамския канал на 15 август 1914 г. до последния акорд и финалната среща на Мария с нейния любим Вангел, вече покойник и като във фолклора превъплътил се в смокиня, на 15 август 1965 година….
По някаква игра на съдбата дочетох романа точно на 15 август, Успението на Света Богородица…
Романът е сътворен с любов и преклонение към героите и техните съдби,които са уплътнени и правдиви, без да робуват преднамерено на емоцията, в него липсва националистичен или патриотарски ентусиазъм, с който да се громи коварния гръцки етнос.
Напротив, с много топлота и достоверна психологичска обрисовка са пресъздадени персонажите от обкръжението на Мария Никифору – бащата Леонидас, майката Катерини, брата Аристо, сестрата Мелпомена, съпругът Апостолис, синът Георгиос…
Историческите превратности са претворени обективно и точно, картините на народен ентусиазъм, героизъм, жертвоготовност и униние след поредната национална катастрофа, следват в шеметен ритъм.
И за да е замисълът напълно изненадващ откъм интрига и конфликти, в романа се преплитат две съдби на жени с име Мария – на Мария Никифору и на Мария Селесте, в която е безумно влюбен уругваецът Хорхе.
Бърдаров напомня, че е голям фен и познавач на световния футбол и автор на „27 велики футболни истории“ от 2014 г., пресъздавайки по неповторим начин чрез експресивния коментар на Пепе Фонсека на 16 юли 1950 г.чудото, когато на стадион „Маракана“ пред 200 000 зрители Уругвай сътворява футболен подвиг, побеждавайки бразилските претенденти за световната титла с 2:1…
Ако и да е с обем от 502 страници, „Адожио за Мария“ се чете на един дъх, романът е завладяващ, добре обмислен и конструиран и е почти без досадните коректорски и редакторски недоглеждания и недомислици – ако трябва да бъда точен ме подразни само липсата на унификация при употребата на прилагателното католически – веднъж католишки, а втори път католически…
Това е опус за емпатия,силни страсти и за голяма, наистина съдбоносна любов, любов , която действа като магия и която продължава цял живот, а той трябва да бъде изживян пълноценно и вдътновено.
И е логично при Вангел и Мария чувствата да катастрофират, докато, благодарение на щастливия развой във финалния двубой между урусите и кариоките Хорхе и Мария Селесте получават своя шанс за така лелеяното от тях лично щастие.
Което означава, че и най-силното човешко чувство има различни проявления – едно е в триъгълника – Вангел – Апостолис – Мария и друго при Хорхе и Мария Селесте.
„Адажио за Мария“ е третият важен и значим роман за Георги Бърдаров, скъп за паметта на неговите предщественици - Вангел Бърдаров е всъщност неговият прадядо и най-силен и въздействен като реализация.
С тази книга авторът достига своята творческа пълнота и зрелост и от него ще очакваме с интерес следващите му прозаични вдъхновения.
P.S. А адажиото в сол минор от Томазо Албинони наистина съществува и се изпълнява от Зорница Иларионова – цигулка, Кристина Алипиева – чело, Надя Петрова – виола и Георги Черкин – пиано.
Георги Бърдаров, „Адажио за Мария“, 2025, роман, 502 стр., изд.“МУСАГЕНА“, редактор Мария Каргиотаки
е третият важен и значим роман за Георги Бърдаров, скъп за паметта на неговите предщественици - Вангел Бърдаров е всъщност неговият прадядо и най-силен и въздействен като реализация.
БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Без съмнение „Адажио за Мария“ е най-амбициозният, ефектен и емоционално въздействащ роман на Георги Бърдаров. Сред най-добрите и открояващи се за 2025 г. Работен четири години с любов и вдъхновение. Opus magmum в добрия смисъл на думата.
Написан е модерно, атрактивно и вдъхновяващо, като пъзел.
Темпоралните пластове органически се преплитат, извайвайки сюжет на драматично романтичен епос, обхващащ близо 65 години от живота на Балканите, Европа и Южна Америка – Бразилия и Уругвай.
Като в пъстър калейдоскоп са обхванати важни и значими събития – от подвига на гемиджиите в Солун на 28 – 30 април 1903 г. през Илинденско – Преображенското въстание, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война, откриването на Панамския канал на 15 август 1914 г. до последния акорд и финалната среща на Мария с нейния любим Вангел, вече покойник и като във фолклора превъплътил се в смокиня, на 15 август 1965 година….
По някаква игра на съдбата дочетох романа точно на 15 август, Успението на Света Богородица…
Романът е сътворен с любов и преклонение към героите и техните съдби,които са уплътнени и правдиви, без да робуват преднамерено на емоцията, в него липсва националистичен или патриотарски ентусиазъм, с който да се громи коварния гръцки етнос.
Напротив, с много топлота и достоверна психологичска обрисовка са пресъздадени персонажите от обкръжението на Мария Никифору – бащата Леонидас, майката Катерини, брата Аристо, сестрата Мелпомена, съпругът Апостолис, синът Георгиос…
Историческите превратности са претворени обективно и точно, картините на народен ентусиазъм, героизъм, жертвоготовност и униние след поредната национална катастрофа, следват в шеметен ритъм.
И за да е замисълът напълно изненадващ откъм интрига и конфликти, в романа се преплитат две съдби на жени с име Мария – на Мария Никифору и на Мария Селесте, в която е безумно влюбен уругваецът Хорхе.
Бърдаров напомня, че е голям фен и познавач на световния футбол и автор на „27 велики футболни истории“ от 2014 г., пресъздавайки по неповторим начин чрез експресивния коментар на Пепе Фонсека на 16 юли 1950 г.чудото, когато на стадион „Маракана“ пред 200 000 зрители Уругвай сътворява футболен подвиг, побеждавайки бразилските претенденти за световната титла с 2:1…
Ако и да е с обем от 502 страници, „Адожио за Мария“ се чете на един дъх, романът е завладяващ, добре обмислен и конструиран и е почти без досадните коректорски и редакторски недоглеждания и недомислици – ако трябва да бъда точен ме подразни само липсата на унификация при употребата на прилагателното католически – веднъж католишки, а втори път католически…
Това е опус за емпатия,силни страсти и за голяма, наистина съдбоносна любов, любов , която действа като магия и която продължава цял живот, а той трябва да бъде изживян пълноценно и вдътновено.
И е логично при Вангел и Мария чувствата да катастрофират, докато, благодарение на щастливия развой във финалния двубой между урусите и кариоките Хорхе и Мария Селесте получават своя шанс за така лелеяното от тях лично щастие.
Което означава, че и най-силното човешко чувство има различни проявления – едно е в триъгълника – Вангел – Апостолис – Мария и друго при Хорхе и Мария Селесте.
„Адажио за Мария“ е третият важен и значим роман за Георги Бърдаров, скъп за паметта на неговите предщественици - Вангел Бърдаров е всъщност неговият прадядо и най-силен и въздействен като реализация.
С тази книга авторът достига своята творческа пълнота и зрелост и от него ще очакваме с интерес следващите му прозаични вдъхновения.
P.S. А адажиото в сол минор от Томазо Албинони наистина съществува и се изпълнява от Зорница Иларионова – цигулка, Кристина Алипиева – чело, Надя Петрова – виола и Георги Черкин – пиано.
Георги Бърдаров, „Адажио за Мария“, 2025, роман, 502 стр., изд.“МУСАГЕНА“, редактор Мария Каргиотаки
