Тацуя Накадаи – един от най-почитаните японски театрални и филмови артисти, който често си сътрудничи с режисьора Масаки Кобаяши и играе водещи роли във филмите на Акира Куросава „Ран“, „Кагемуша: Сянката на воина“ и „Високо и ниско“, е починал на 92-годишна възраст, съобщи японския вестник The Japan News, цитиран от „Варайъти“.

През своята 70-годишна кариера Накадаи се е снимал в над 100 филма и е работил с режисьори като Хироши Тешигахара, Микио Нарусе и Кон Ичикава. Той смята себе си първо за театрален актьор и никога не е подписвал постоянен договор с което й да е японско студио, което му е позволявало да работи с много различни режисьори.

Една от първите му големи роли е на затворник в драмата на Масаки Кобаяши The Thick-Walled Room („Стаята с дебели стени“), с която те започват партньорство, което ще продължи през следващите три десетилетия и ще включва заглавия като „Призрачни истории“ и „Бунтът на самураите“.

За западната аудитория Накадаи е най-добре познат с водещата роля в драмата на Куросава „Ран“ - епопея за войната в периода Сенгоку, вдъхновена от шекспировата „Крал Лир“, за която Куросава получава единствената си номинация на наградата „Оскар“ за режисура. Тогава, въпреки че е около 50-годишен, Накадаи играе много по-стария изоставен, уморен от войната военачалник.

Накадаи е роден на 13 декември 1932 г. в Токио и е второто от четири деца. Той е отгледан в Чиба, където баща му е работил като шофьор на автобус до смъртта си през 1941 г. След това майка му се мести в Аояма. В ранното си детство той започва да играе като студент в театрално училище.

Накадаи е спечелил две японски филмови награди „Синя лента“ – първата за „Харакири“ от 1962 г., а втората за филмите „Кагемуша“ и The Battle of Port Arthur („Битката за Порт Артур“) през 1980 година. През 2015 г. е удостоен с Ордена на културата – най-високото японско отличие за принос към изкуството и науката.

 

Източник: БТА

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 84 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден