Тацуя Накадаи – един от най-почитаните японски театрални и филмови артисти, който често си сътрудничи с режисьора Масаки Кобаяши и играе водещи роли във филмите на Акира Куросава „Ран“, „Кагемуша: Сянката на воина“ и „Високо и ниско“, е починал на 92-годишна възраст, съобщи японския вестник The Japan News, цитиран от „Варайъти“.

През своята 70-годишна кариера Накадаи се е снимал в над 100 филма и е работил с режисьори като Хироши Тешигахара, Микио Нарусе и Кон Ичикава. Той смята себе си първо за театрален актьор и никога не е подписвал постоянен договор с което й да е японско студио, което му е позволявало да работи с много различни режисьори.

Една от първите му големи роли е на затворник в драмата на Масаки Кобаяши The Thick-Walled Room („Стаята с дебели стени“), с която те започват партньорство, което ще продължи през следващите три десетилетия и ще включва заглавия като „Призрачни истории“ и „Бунтът на самураите“.

За западната аудитория Накадаи е най-добре познат с водещата роля в драмата на Куросава „Ран“ - епопея за войната в периода Сенгоку, вдъхновена от шекспировата „Крал Лир“, за която Куросава получава единствената си номинация на наградата „Оскар“ за режисура. Тогава, въпреки че е около 50-годишен, Накадаи играе много по-стария изоставен, уморен от войната военачалник.

Накадаи е роден на 13 декември 1932 г. в Токио и е второто от четири деца. Той е отгледан в Чиба, където баща му е работил като шофьор на автобус до смъртта си през 1941 г. След това майка му се мести в Аояма. В ранното си детство той започва да играе като студент в театрално училище.

Накадаи е спечелил две японски филмови награди „Синя лента“ – първата за „Харакири“ от 1962 г., а втората за филмите „Кагемуша“ и The Battle of Port Arthur („Битката за Порт Артур“) през 1980 година. През 2015 г. е удостоен с Ордена на културата – най-високото японско отличие за принос към изкуството и науката.

 

Източник: БТА

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция