Навършиха се 70 години от рождението на актрисата Ева-Мария Радичкова. За много от младите зрители днес това име може би не говори много. Не защото не е заслужила място в историята на българския театър и кино, а защото времето понякога е несправедливо към хората, които не са търсили шумната известност. Затова е важно имаме памет.
Ева-Мария Радичкова е родена в София на 14 юни 1956 година. Завършва Държавното хореографско училище, а след това и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на голямата Димитрина Гюрова. Още като студентка впечатлява със своята сценична култура, дисциплина и талант. Но срещата й с изкуството започва още по-рано – като ученичка тя застава пред камерата във филмите „Момчето си отива“, „Дни на ярост“ и „Адиос мучачос“.
След дипломирането си през 1979 година животът я отвежда на сцената на Великотърновския театър. Там младата актриса изгражда поредица от ярки образи – от Йовковите героини до Шекспир и Пиер Мариво. Следват четири плодотворни години във Врачанския драматичен театър, където талантът й намира нови измерения в пиеси на Лорка, Шилер, Шукшин, Агоп Мелконян и Константин Илиев.
Тя принадлежи към онова поколение български актьори, които приемаха театъра като призвание, а не като средство за популярност. Пътуваха, работеха в различни градове, играеха десетки роли, често далеч от столичните прожектори, но изграждаха духовния живот на България сцена след сцена, спектакъл след спектакъл.
Успоредно с театъра Ева-Мария Радичкова оставя своя отпечатък и в киното. Участва във филмите „Двойникът“, „Леталото“, „Сляпа събота“, „Брачни шеги“, „Ти, който си на небето“, „Музикален момент“, „Мадам Бовари от Сливен“ и други. Нейното присъствие на екрана винаги носеше естественост, мекота и онази вътрешна достоверност, която не може да бъде научена – тя или е дарба, или я няма.
След 1987 година съдбата я отвежда и извън България. Известно време живее и работи в Италия. Но независимо къде се намира човек, изкуството остава неговият истински дом.
На 31 юли 2012 година Ева-Мария Радичкова си отива от този свят.
Снимката е от фейсбук профила на Иван Митев
