Напусна ни актрисата Виолета Гиндева. Тя си отиде на 72 г. след кратко боледуване, съобщиха от Народния театър "Иван Вазов".

Виолета Гиндева е от обичаните български актриси, оставили трайна следа в киното и театъра. Снимала се е в 16 филма между 1969 и 2004 г. Прави поразителен дебют в "Иконостасът" през 1969 г., заснет по романа на Димитър Талев "Железният светилник". Изиграла е десетки роли в “Сълза и смях”, Кафе –театъра, Народния театър, театър “София “, театър “Сава Огнянов “ в Русе и др.

От 2003 до 2007 г. е била заместник-кмет на Пазарджик от квотата на БСП.

Тя беше доцент и преподаваше актьорско майсторство в театралния колеж "Любен Гройс и в Пловдивския университет. Директор е на Международния филмов фестивал за европейско кино "Европа е тук". 

Г-жа Гиндева даде интервю специално за читателите на skif.bg през декември 2016 г. Прочетете го тук. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина