ВЕЛИЧКА НИКОЛОВА, директор на 144 СОУ "Народни будители"

Скъпи приятели, любители на българския фолклор и култура. Пиша и плача, защото днес за пореден път бях обидена от невъзможността да защитя профилите и разширеното изучаване на изкуствата в малкото училища, които го реализират с много любов и професионализъм. Може би само в България българския фолклор е в забрана и невъзможност да се преподава в училище. Просто нямам думи, огорчена съм и ми се струва, че се боря с вятърни мелници, доказвайки, че нашето училище е уникално и за него трябва да се полагат специални грижи от държавата. 

Някои хора ми предлагат да кандидатствам за иновативно училище, та ние 20 години сме иновативни! Но това е реалността в българската образователна система. За средните училища, които предлагат обучение по изкуства в първи, пети и седми клас, които са само 25 за цялата страна в този нов закон и тези нови наредби няма място. 

144 СУ "Народни будители" е познато в цяла България като по-доброто училище по изкуствата, съчетавайки в себе си изучаване на хореография, музика и изобразително изкуство. В него се обучават 1241 ученици, занимаващи се само с изкуства. Това са бъдещи попълнения на ансамбли, школи по танци, оркестри, музикални състави, дизайнерски студиа, художествени състави. 

Но тази година, с влизането на новия закон в сила и наредбите на Министерството на образованието ние НЕ МОЖЕМ да направим прием нито в първи, нито в пети, нито в седми клас! Някакви закони и наредби заличават българското самосъзнание и убиват изразяването на любов към нашия, български, автентичен фолклор! Няма друга държава в света, която да иска да затрие националната си идентичност и гордост! 

Мили приятели, не пиша това само за информация, пиша ви с апел и призив за обединение! На герба ни пише "Съединението прави силата", само той ни остана от цялата държава! 144 СУ "Народни будители" подема кампания за съхранението на българския фолклор, музика и изкуства - подкрепете я!

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...