„Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.”

„Никога не можеш да кажеш с увереност, какво място заемаш в живота на друг.“

„Проблемът е, че когато си трезвен, не ти се иска да те знаят, а когато си пиян – никой не иска да знае за теб.“

„Пиян съм от седмица и си мислех, че ако седна малко в библиотеката, това ще ме отрезви.”

„Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш.”

„Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите.”

„Стигнах до извода, че няма толкова очевидна разлика между хората, що се отнася до раса или интелигентност, каквато има между болния и здравия.”

„Лицата на повечето американки над 30 години са релефни карти на едно кисело и объркано нещастие”.

„Махнете удивителните знаци. Да слагаш удивителни знаци е като да се смееш на собствените си шеги.“

„За инцидент са необходими двама.“

„Аз съм циничен идеалист.“

„Великите книги се пишат сами. Лошите са тези, които трябва да бъдат написвани.“

„Да пораснеш е ужасно трудно. Много по-лесно е да прескачаш от едно детство в друго.“

„Това е красотата на литературата. Да разбереш, че твоите мечти са и чужди мечти, че не си самотен и изолиран, а принадлежиш към нещо.“

„Забравено означава простено.”

„Мъжете стават смес от чаровните маниери на жените, които са познавали.”

„Толкова е лесно да бъдеш обичан и толкова е трудно да обичаш."

„Цялото добро писане е да плуваш под водата и да задържаш въздух.”

 „Тестът за първокласна интелигентност е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално.”

„На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.”

„Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.”

„Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който да се опитва да види.”

ФРАНСИС СКОТ ФИЦДЖЕРАЛД – американски писател, роден на 24 септември 1896 г. Той пръв нарича 20-те години на ХХ век в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен. Прекалявал е с алкохола, умира на 21 декември 1940 г.

 Следвайте ни и във Viber ТУК