„Жената не трябва да бъде виждана, когато яде или пие, освен когато става въпрос за салата от омари и шампанско – единствените женствени храна и напитка.”

„Любовта ще намери път на места, където и вълците се страхуват да ловуват.”

„Тъгата е знание, тези, които го знаят, тъгуват най-дълбоко. Дървото на знанието не е дървото на живота.”

„Не пиша, за да изпразня ума си, аз полудявам.”

„Най-голямата цел на живота е усещането – да чувстваме, че съществуваме, пък макар и в болка.“

„Имам силното желание да вярвам в християнството само заради удоволствието от мисълта, че мога да бъда пратен по дяволите.“

„Препятствието е първият знак, че вървим към истината.“

„Дълбоките рани не зарастват без белег.“

„Подобно на шарката морбили, любовта е най-опасна, когато идва в късен етап от живота.“

„Няма инстинкт като този на сърцето.“

„Глупаците са любимата ми тема, нека сатирата е моята песен.“

„Има нещо езическо в мен, от което не мога да се отърся. Накратко, не отричам нищо, но се съмнявам във всичко.”

„Смъртта е нещо, което кара хората да плачат, но въпреки това, продължават да прекарват една трета от живота си в сън.”

„Знаменитост е този, който е познат на много хора, на които е благодарен, че не познава.”

„Ако винаги мога да чета, никога няма да изпитвам нужда от компания.”

„Приятелството може, и често се превръща в любов, но любовта никога не може да се превърне в приятелство.”

„Това е новата ера на открития за убиване на тела и спасяване на души. Всичко това с най-добри намерения.”

„Въпреки че обичам моята страна, не обичам моите сънародници.”

„Добрите стари времена – всички времена, които са стари, са добри.”

„Какво странно нещо е човекът! А колко по-странна е жената!”

„Тези, които умират за велика кауза, никога не се провалят.”

„Винаги се смей, когато можеш. Евтино лекарство е.”

„Любовницата никога не може да ти бъде приятел. Докато се разбирате, сте любовници, а когато всичко свърши, сте всичко друго, но не и приятели.”

„Приятелството е любов без криле.”

ДЖОРДЖ БАЙРОН (Лорд Байрон) – английски поет, роден на 22 януари 1788 г. Смятан е за най-внушителната фигура на английския романтизъм. Поемите му „Странстванията на Чайлд Харолд” и „Дон Жуан” са със статут на класики. Бил е непоправим бохем, въвличан в безброй скандали. Включва се в подкрепа на гръцкото въстание, организирано от „Филики етерия”. Умира от треска на 19 април 1824 г., докато подготвя нападение срещу османската крепост Лепанто. Национален герой е в Гърция. Творчеството му в България е слабо познато.