„Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите.“

„Музиката не може да мисли, но тя може да въплъщава мисъл."

„Изкуството престава да е изкуство веднага след като съзнанието ни започне да го възприема като изкуство."

„Творецът на художественото произведение на бъдещето е не кой да е, а художник от настоящето време.“

„Възхищавах се на изпълнителите виртуози, но проклинах виртуозността.“

„Изкуството винаги е било перфектно огледало на обществения строй.“

„И детето, и приятелите ги обичаме само ако знаем как да обичаме. А това мъжът учи от жената.“

„Нещо, което не е вярно за момента, не може да има бъдеще.“

„Мелодията е единствената форма на музиката; музика без мелодия е немислима, а музиката и мелодията са неразделни.“

„Никога не гледайте тромбонистите, това само ги окуражава.“

„Народът е този, който се държи инстинктивно. Народът се държи несъзнателно и на това основание е естествено.“

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Вагнер има великолепни моменти, но слаби и скучни четвърт часове." — Джоакино Росини

"Музиката на Вагнер е по-добра, отколкото звучи." — Марк Твен

"Когато слушам продължително Вагнер, ме обзема желание да превзема Полша." — Уди Алън

"Колко тъжно! Това име остави дълбока следа в историята на изкуството." — Джузепе Верди, научавайки за края на именития си съперник

РИХАРД ВАГНЕР - германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, роден на 22 май 1813 г. За разлика от повечето оперни композитори той сам пише винаги и музиката, и либретото си. Първоначално си създава репутация като автор от романтичното направление на Вебер и Майербер, но след това извършва революция в операта със своята концепция за „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета между 1849 и 1852 г. Реализира идеите си най-пълноценно в първата половина на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“. Негова е концепцията за „музикалната драма“ като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение. 

Умира на 13 февруари 1883 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...