От 1 ноември в избрани български кина ще се завърти испанският филм „Танц“. Лентата е в България благодарение на „6А медиа ентъртеймънт”, която разпространява игрални и документални филми, свързани с изкуството във всичките му многообразни форми. Предлагаме ви част от интервюто на Телмо Еснал, в което говори за „Танц“
ТЕЛМО ЕСНАЛ:
„Танц“ е хореографирана история. Използвали сме традиционните Баски танци, за да разкажем циклична история, тази, която е вечна и може да бъде историята на всеки един народ. История, която е в непосредствена близост с живота, природата, сеитбата и жътвата. Ние постигаме това, използвайки различните форми на символика зад всеки танц: баски танци, включващи въжета, мечове, панделки, букли и др. Танците са движещи се символи и всеки има смисъл. Тази символика е доста подобна в цяла Европа, дори в Азия; това е универсална история, която може да бъде разбрана навсякъде на земята. Виждам много прилики между света на танца и света на филма. Усетих нуждата да създам този филм от известно време насам. Нашата цел винаги е била да направим красив филм, само зрителят може да каже дали сме постигнали това.
Процесът на създаване на филма „Танц“ не беше лесен. На първо място трябваше да вземем решение за видовете танци, които искахме да покажем. След това трябваше да помислим какви са танците, които е необходимо да се използват за историята, която искахме да разкажем. Филмът показва само няколко танца, а репертоарът на традиционните баски танци включва много повече. Следователно трябваше да изберем и да решим кои са подходящите, за да бъде разбрана нашата история. Едно голямо предимство беше, че съм танцьор.
„Танц“ е филм с трипосочен подход към неговата концепция. Първо, има предишна изследователска работа, предприета в продължение на повече от 40 години от фолклориста и хореограф Хуан Антонио Урбелц, за да установи основните хипотези на голяма част от тази работа. Второ, естетическата работа на скулптора Колдобика Хауреги, натоварен със задачата да създаде нова естетическа вселена, която да спомогне за разказването на филма: костюми, грим, реквизит и декори, създаващи тази прекрасна атмосфера.
И накрая, моята работа: подбора на танци, които най-добре биха пасвали на всеки момент от нашата история, къде да ги разположим, как да ги снимам и т.н. Накратко, работата на режисьора. И не искам да забравя значението на музиката: работата, която Паскал Гайне направи, за да осигури „кинематографски тон“, от който се нуждае всяко парче, въз основа на мелодиите, създадени преди това от Мариан Ареги и Микел Урбелц. По същия начин не мога да забравя Ксанти Салвадор, който работи върху звуковата постпродукция; трябва да помним, че това е мюзикъл. Всеки танц има своя собствена музика. Не мога да забравя и необходимото и красиво заснемане на Хавиер Агире, което помогна на естетическите предложения на Колдобика да работят визуално. „Танц“ е преди всичко и повече от всичко друго съвместна работа на всички отдели, участващи във филма. Това е едновременно най-личната ми и най-общата ми работа.
Зад филма стоят седем години на усърдна работа, на радости и разочарования; и най-вече на удовлетворение. Бих искал публиката да се радва на филма толкова, колкото ние сме се радвали да го направим. Ще бъда доволен от това...“
