Хемингуей слага сам край на живота си - както баща му и няколко от най-близките му роднини. Така със смъртта си той разкрива онова, което през целия му живот остава скрито за всички останали - лесно ранимата му душа.
Хемингуей има имидж на мъжкар - той е ловец и ветеран от войната, самоуверен репортер, рекордьор по погълнато количество алкохол и свалени жени. В действителност обаче той страда от депресии и непрекъснати съмнения по отношение на собствената си особа. Световно известният писател, един от титаните на литературата на 20 век, е бил типичен случай на пациент от учебник по психология и психотерапия.
Секс, алкохол и депресии
Детството на родения през 1899 година Ърнест Хемингуей минава безметежно в семейството на лекар в едно от предградията на Чикаго. Той обаче разочарова родителите си. Вместо да се захване с нещо сериозно, става репортер и дори отива на фронта по време на Първата световна война. Тежко ранен в Италия и дълбоко разочарован от несполучливата си първа любов, Хемингуей се връща обратно в САЩ и продължава да пише репортажи, разкази, а по-късно и романи.
Книгата "Фиеста" е големият му пробив на литературната сцена. В нея той описва живота на репортер, който бива тежко ранен в Италия и става импотентен. Паралелите с живота на писателя са очебийни, само че никой не може да си представи едно: че Хемингуей е импотентен.
"Със сигурност не е бил, поне не продължително време", казват биографите му и припомнят за двата му първи брака, от които писателят има пет деца. И все пак най-близките му приятели са знаели, че въпреки мъжкарския си имидж Хемингуей носи доста ранима душа. Битките на фронта, тежките последици от Първата световна война и Гражданската война в Испания, бягството в алкохола и секса, бикоборството, ловът, риболовът - това са темите, които изобилстват в световно известните му книги като "И изгрява слънце", "Сбогом на оръжията", "Смърт следобед", "Зелените хълмове на Африка", "За кого бие камбаната".
Алкохолът е измамният спасителен пояс, към който Хемингуей посяга все по-често. 40-те години на миналия век са най-тежките в живота му. Писателят започва да чува гласове, високото кръвно налягане и чернодробната цироза влошават още повече състоянието му. Депресиите зачестяват, а по онова време те биват "лекувани" по най-жестокия начин - с електрошокове.
Светът пречупва всеки...
След цяло десетилетие на творческо безсилие Хемингуей се връща още веднъж към славата с романа си "Старецът и морето", излязъл през 1952 година. "Ню Йорк таймс" го нарича "най-значимият писател след Шекспир". През 1954 година Хемингуей получава Нобеловата награда: твърде късно, както твърдят приятелите му, а и той самият.
Голямата любов на Хемингуей е Куба, където прекарва голяма част от времето си преди революцията от 1959 година. Писателят остава и след нея в Куба, поддържайки Фидел Кастро и оставайки сляп за жестокостите му. През последните години от живота си Хемингуей страда и от параноя: заради приятелството си с Кастро той се чувства непрекъснато преследван от ФБР.
Хемингуей е на 61 години, когато слага край на живота си с любимата си ловна пушка. Един от литературните му герои казва: "Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени".
