НИКОЛАЙ ПЕТКОВ, "Портал Култура"

Фактът, че Ърнест Хемингуей и Жерар дьо Кортанс са родени в един и същи ден, с отстояние от 49 години [1], трябва да има някакво символично значение. Защото според една библейска традиция (Левит. 25:7–11), след като седем пъти се извърти кръгът от седем години, идва времето на голямото снизхождение. Може би по тази причина съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът, е времето, в което Хемингуей рухва и става възможно най-бледата сянка на самия себе си. Светът на исполина постепенно губи своята вътрешна цялост. Губи усещането за смисъл, или казано с една дума: „Счупва се“. Някога огромен като ливански кедър, сега напомня порцеланова чаша, случайно изпусната върху тротоара. А може би е изпусната неслучайно. Може би е умишлено изхвърлена. Като непотребна вещ.

Към подобна увереност водят безбройните халюцинации и параноичните пристъпи. Навсякъде му се привиждат агенти на ФБР, които говорят с думите на неговите литературни герои. Но сега митоманията не е художествена реалност. Сега е диагноза. За съжаление, не е единствената диагноза. Жерар дьо Кортанс е чел изследването на Джефри Майер[2] за Хемингуей и е обърнал внимание на факта, че последните страници от монографията представляват медицински каталог с историята на всички заболявания на писателя. Броят им е трицифрено число, а началото – отпреди Първата световна война. Което доказва, че кедърът не рухва изведнъж. Той прилича на онова цвете, което Толстой нарича „татарин“ (магарешки бодил) и с чието описание започва „Хаджи Мурат“. Папа Хем иска да е като него. И донякъде успява. Успява да бъде както като разкъсвания от колебания и вътрешни драми руски граф, така и като стъпкания и изхвърлен в полето, никому ненужен плевел. Съчетанието е трудно и изисква продължителен престой в психодиспансера „Мейо“ в Рочестър. Изисква лечението с електрошок (година след смъртта на Хемингуей Кен Киси ще напише „Полет над кукувиче гнездо“ и ще покаже разрушителния ефект от подобна терапия). Но сега, няколко месеца преди да се простреля с ловната си пушка, все още не се знае нищо.

Не е невъзможно медицината, заедно с Валери, деветнайсетгодишната секретарка на писателя, да подействат чудотворно. Както се е случило някога, с цар Давид! Защо да не се повтори библейската история? Щом – дали от старост, или от униние – душата и тялото на псалмопевеца така изстинали, че нищо освен топлотата на сунамската девица Ависага (III Царства 1:1–4) не можело да ги стопли, защо и Папа Хем да не пробва? Ще тръгне с младата французойка към Европа. Ще се върне в горещата и страстна Андалусия. Ще заведе момичето на корида в Малага. Ще спят в едно легло. После може би ще продължат към Париж, към града на безкрайния празник… За да го спаси, съпругата му Мери Уелш е готова на всичко. Ала нищо, дори и това не помага. Бутилка уиски рано сутрин също не помага. Както и бутилка джин в късния следобед. Вярно, че алкохолът донякъде притъпява болката. Но какво от това? Историите са отдавна разказани. Сюжетите са изчерпани. Освен Смъртта папа Хем е преживял всичко. Всъщност преживял е и нея. Защото в последните десет години поне три пъти е чел собствения си некролог. Какво друго му остава, освен да си пусне грамофона и да послуша кралицата на салсата, трийсет и пет годишната кубинка Селиа Крус. Ще изслуша няколко пъти песента „Животът е карнавал“ (La Vida es un carnaval). После ще си спомни финала на един първите си разкази – „Индианско селище“. „Мъчно ли се умира, татко?“ Ще отговори от името на бащата: „Не, мисля, че е доста лесно“. И ще влезе в последната си роля, разигравайки нелепа случайност. Докато чисти пушката, тя ще гръмне. Куршумът ще попадне точно в слепоочието. Подобна история, само че със собствения му баща, вече се е случила. Ще се случи още веднъж… Защото – както е писано – няма нищо ново под слънцето.

Жерар дьо Кортанс, „Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете. Последните дни на Ърнест Хемингуей“, превод Румана Мл. Станчева, издателство „Колибри“, 2025 г.

––––

[1] Съответно на 22.07.1899 г. и на 22.07.1948 г.

[2] Става дума за публикуваната през 1985 г. книга „Хемингуей. Биография“.