БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Започвам с оценката на един зрител: „Анемона“ може да не е перфектен филм, но не бих искам да го видя безмилостно тъпкан заради недостатъците му.“
Това е напълно вярно – дебютът на Ронан Дей-Луис разбуни духовете и предизвика вълна от противоречиви коментари.
Основното обвинение бе в непотизъм, в желанието му открито да използва авторитета и влиянието на великия си баща Даниел да прави кариера, да се утвърждава бързо, да бъде пълен автор, съавтор на сценария с продуцент могъщият татко.
Един вид семеен бизнес, който понамирисва на шуробаджанакизъм и то под покрива на „Юнивърсъл“.
Критиците на филма го захапаха и за неговото бавно темпо, за ненужните чупки в сюжета, но никой не постави под съмнение безупречната визия на Бен Фордесмен, нито пък майсторски поднесената и проникновено написана музика на Боб Кърлич.
На моменти и на мен ми се стори, че историята е тегаво и мудно поднесена, че има грапавини в монтажа, но това го отдадох както на изискванията на жанра – камерната психологическа драма, така и на младостта на постановчика.
Все пак той е рискувал и поднесъл както е сметнал за необходимо своята гледна точка.
„Анемона“ е съкровена, семейна драма, носеща името на растението съсънка, отглеждано от бащата на Рей Стокър.
Важна е причината за бягството на Рей от семейството му и принудителното му 20-годишно отшелничество в горите на Северна Англия – инцидент по време на мисия в Северна Ирландия, когато под бомбени атаки на терористи в укрепен пункт той убива 17 годишно хлапе с разкъсани вътрешности, при което едновременно е обявен за военен престъпник от началника си Рупърт и пенсиониран от армията, за да се забрави случая.
Но Ронан Дей - Луис се отказва от зрелищно и пълно с драматизъм възстановяване на случката, предпочитайки вглъбения, разтърсващ и впечатляващ монолог на Даниел, който именно в този епизод и мъчителния диалог с брат си Джем, доказва, че е сред най-големите и брилянтни актьори на нашето време.
За Ронан е по-важно да проследи и осмисли последиците от действията на Рей върху семейството му – отчуждението на сина Брайън, отчаяните усилия на любимата жена Неса да го оправдае, амбицията на брата Джем да го открие, разбере и върне в семейното огнище…
Този филм е всъщност едно дълго и все пак успешно пътуване на оскърбен, ненужно мразен и чувствителен мъж към своето семейство, към корените му, към преоценка на детството, юношеството и целия му съзнателен живот.
Допада ми умението на постановчика да осъществи баланс между актьорските интерпретации.
Много лесно би било да превърне „Анемона“ в гала спектакъл на баща си, в шоу за един човек.
Той обаче държи да разкрие като важни и реакциите на останалите персонажи, давайки възможност на много добри актьори да разкрият най-ценното от своя потенциал.
Щон Бийн е обран и достатъчно ефективен като Джем, Саманта Мортън е впечатляващо правдива като съпруга с мисия, Самюъл Ботъмли е непосредствен и витален като Брайън.
Над всички естествено блести Даниел Дей-Луис, без обаче неговото конгениало изпълнение да мачка и обезличава усилията на неговите талантливи колеги.
„Анемона“ е свеж и амбициозен дебют, важен за кариерата на 27-годишния Ронан Дей-Луис.
Ще следя с внимание неговото бъдещо развитие и ще се надявам след прощъпалника му неговата кариера да се развие плодотворно.
За честта на фамилията Луис.
„Анемона“, 2025, 125 мин., премиера на 3 октомври на 63 филмов фестивал в Ню Йорк, сц. Ронан и Даниел Дей-Луис, реж. Ронан Дей-Луис, „Фокус фючърс“ и „Юнивърсъл“
