ПЛАМЕН АСЕНОВ,"Свободна Европа"
Густав Климт, художник, (1862 – 1918)
Произход: Австро-Унгария, бедно еврейско семейство
Образование: архитектурна живопис в художествено-занаятчийското училище във Виена
Интереси: византийска мозайка, японска гравюра, френски импресионизъм, стенопис, еротика
Постижения: Основава естетическото движение „Виенски сецесион“ (ар нуво или модерн) и списанието за изкуство „Свещена пролет“
Най-известни творби: „Златната Адел“ - австрийската Мона Лиза, „Голата истина“, „Юдит“, „Адам и Ева“, „Целувката“
-------
Наричат Густав Климт принц на „виенския сецесион”, владетел на целувката, завоевател на женски тела и човешки души. Публиката е скандализирана от картините му. Но всички във Виена ги искат, а лудостта продължава.
Густав Климт е роден през 1862 г. във Виена, в скромно еврейско семейство и специализира „архитектурна живопис” в художествено-занаятчийското училище във Виена. Обучението е консервативно, но строгият академизъм не го смущава. Той първо помага, а скоро и сам получава поръчки за стенописи. След 1880 г. с компания изписват театрите на Райхенберг, Риека и Карлови Вари, а после Бургтеатър и Виенския художествено-исторически музей. В тях женското тяло, голо или облечено, присъства сериозно, но не е така предизвикателно еротично, както в по-късните творби на Климт. Той се прочува, а това значи слава, пари и поръчки, от които идват още слава, пари и поръчки.
Някои още смятат Климт за обикновен занаятчия, който прекалява със златото. Според други той няма значение за развитието на изобразителното изкуство, а е просто красив епизод от историята му. Да, Климт е така ярък, че не създава школа, но пък всеки е виждал чаша, чиния или друг идиотски предмет, „украсен” с „Целувката”. Но, въпреки че кичът опитва да завоюва Климт, Климт не е художник на кича.
Той намира себе си, след като през 1892 г. баща му и брат му умират и поема семейната издръжка. Има и друга промяна – среща жена, с която е близък цял живот, без да прави секс. Емилия Фльоге е собственик на модна къща „Сестрите Фльоге”, за чието развитие помагат десените и моделите на Климт. „Извикайте Емилия” – са последните му думи, когато през 1918 г. го отнася инфлуенцата.
През 1897 г. Климт основава естетическото движение „Виенски сецесион” и списанието „Свещена пролет”. Виенският сецесион е течение, което обхваща изящни, приложни изкуства и архитектура. Стилът е познат като ар нуво и модерн – но не е точно стил, а подход, нагласа. Художниците са различни – символисти, реалисти, натуралисти, нямат обща естетическа платформа, а целта е да организират изложби, с които да се представят на жадната за забавления виенска публика. Густав Климт е водеща фигура, работите му са пълни с типичните за ар нуво елементи – плоски, декоративни форми, преплитащи се криви и вълнообразни обекти като пламъци или женски коси, силно влияние от японизма.
Някои наричат Климт „последният романтик”. Той рисува най-вече жени, творбите му са пълни с препратки към византийска мозайка, японска гравюра и френски импресионизъм, и носят силен еротичен заряд, който често стряска с дълбока откровеност. Климт и жените, истинските и рисуваните – темата продължава да е обект на изследвания и привлича тълпи на изложбите. Да, Климт не само рисува жените, а ги обича. Те него - също. Ателието му е пълно с голи модели, готови за позиране или любов. Твърди се, че има най-малко три, по-вероятно 10 или дори 14 незаконни деца. Освен с модели и проститутки, поддържа връзки с известни светски дами.
Такава е историята с Адел Блох-Бауер, чиито портрет е известен като „Златната Адел” и „Австрийската Мона Лиза”. Тя е съпруга на Фердинанд Бауер, производител на захар, който през 1903 г. поръчва портрет на жена си, но работата се точи, предвидените 6 месеца стават 4 години, а портретът не е готов. Цяла Виена говори, само съпругът не знае - а когато научава, опитва се да потули и забрави всичко.
Описват Климт като мургав човек с дълбоки, тъмни очи, който ходи из ателието в дълга роба, без бельо. Така посреща посетители, но не приема всякакви поръчки. След 1900 г. например отказва изобщо обществени поръчки, ядосан, че 6-годишният му труд върху тавана на Виенския университет е отхвърлен като „порнография”. Да, той изобразява Философията, Медицината и Правосъдието като скандално голи жени. В наши дни те звучат не провокативно, а прекрасно, както и „Голата истина”, „Юдит”, „Адам и Ева”. Дори когато рисува лесбийски актове или мастурбираща жена, работите на Климт са изключително фини и одухотворени.
Освен жени, Густав Климт има и пейзажи, но никога не прави автопортрет. И обяснява: „Няма нищо специално, аз съм просто художник… Който иска да знае нещо за мен, трябва да погледне внимателно картините ми”.
И светът ги гледа вече сто години. Понякога внимателно.
