ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Истинското име на Офенбах е Яков Еберст. Баща му, Исак Юда Еберст, е кантор (певец) в синагогата на град Кьолн. Яков е седмото от десетте деца в семейството и отрано проявява голямата си музикалност – свири на цигулка, виолончело и пиано, пее, съчинява мелодии. Четиринадесегодишен, по изключение е приет в Парижка та консерватория, благодарение на застъпничеството на ректора Луиджи Керубини, оценил изключителния му музикален талант. Постъпва в класа по виолончело на Васлен. И само след година вече се изявява като виолончелист в „Опера Комик” и прави първите си опити в композицията – пише инструментална музика към басните на Лафонтен. Тогава променя и името си на Жак Офенбах, с което по-късно ще стане прочут. От 1847 г. е диригент в „Театър Комеди Франсез”. През 1855 г., годината на Световното изложение в Париж, основава малък театър на булевард „Шан-з-Елизе”, наречен от него „Буф паризиен” и на откриването му, между другите номера представя и буфонадата „Двамата слепи” – новият жанр, донесъл му неочакван финансов успех и изключителна популярност. Още следващата есен, премества театъра на ул. „Шоазьол”, в представителна сграда (запазена и до днес), в близост до „Опера комик”, тържествено открита с ексцентричната музикална миниатюра „Ба-та-клан”(1856). Офенбах ръководи успешно своя уникален музикален театър цели единадесет години, през които създава голям брой едноактни оперети и най-значимите си пародийни опери – наричани „офенбахиади” и достигнали световна слава. Композира и за театрите “ Вариете” и “Пале Роял”. От 1872 г. е директор на театър „Гете” за четири езона, където поставя пищни феерии. Но потънал в дългове, окончателно се отказва от тази дейност, след което изцяло се посвещава на творчеството си.
Жак Офенбах е автор на повече от 110 музикалносценични творби: водевили, интермедии, пантомими, фарсове, балети, едноактни и многоактни оперети. От първия си водевил – “Паскал и Шамбор”(1839) до първата си голяма оперета– “Орфей в ада”(1858), той създава 34 музикални пиеси – нещо средно между водевила и жанра на френската комична опера от XVIII век (Луни, Филидор, Монсини, Гретри).
Първият период от творчеството му – това са години на огромно напрежение. Офенбах е не само композитор, но и диригент, режисьор, съавтор и редактор на либрета, импресарио, продуцент и директор на трупата. С остър усет за спецификата на театъра, подобно на Росини, той довършва партитурите по време на репетициите: съкращава, разширява, размества, редактира номера. Тази дейност се усложнява и от честите му пътувания в чужбина, където поставят неговите произведения.
След премиерата на „Орфей в ада” на 21 октомври 1852 г. (представена в 288 представления с огромен успех!), започва вторият творчески период на Жак Офенбах, свързан преди всичко с неговите сатирични пародии – „офенбахиади”, заради които е наречен „Волтер на Шан-з-Елизе” и които му донасят невероятна световна слава. На 17 октомври 1864 г. в Театър „Вариете” вижда светлините на рампата „Хубавата Елена”, една от големите му оперети, определена от него като „опера-буфа”. Тук, освен куплетите, присъщи на френската оперета, има и разгърнати ансамбли, хорове, завършени арии и дуети, мащабни финали на всяко от действията, построени по модела на Росини и Доницети.
По това време Офенбах създава още петнайсет оперети, между които едноактните: „Песента на Фортунио”, „Дафнис и Хлое”, „Пеперудата”, „Синьор Фагото”, а също и многоактните оперети: „Парижки живот” (1866), „Великата херцогиня Геролщайн” (1867), „Перикола” (1868) и „Разбойници” (1869) – т. нар. „тетралогия от Световното изложение в Париж” (1867), всичките по либрета на Анри Мейяк и Луи Алеви. На голям успех се радват още: „Синята брада” (1866), „Остров Тюлипатан” (1868) и „Принцесата на Трабизон” (1869) .
Френско-пруската война от 1870 г., с която настъпва краят на Втората империя, прекъсва устремния ход на Жак Офенбах – неговите оперети постепенно слизат от сцената и през 1875 той е принуден да обяви банкрут. За да изхранва семейството си заминава за Америка, където дирижира концерти на открито. Впечатленията си от това турне описва в изящно и остроумно написаната книга «Бележки на странстващия музикант». В годината на Изложението от 1878 г., Офенбах се завръща в любимия си Париж, за да установи, че «чародеецът на ритмите и канкана» е почти забравен. Опитва се да възвърне предишната си слава с „Мадам Фавар” (1878) и „Дъщерята на тамбурмажора” (1878), показващи нови страни от необикновения му талант – умението да съчинява и лирична музика. Вестниците пишат: «Офенбах отново намери себе си. По това време „Орфей в ада” чества своето деветстотно представление, но композиторът предусеща, че времето на славата и богатството е отминало безвъзвратно. Ревматизмът го мъчи до смърт, астмата го задушава, сърцето отдавна е неритмично.
Либретистът Жул Барбие му поднася очаквания от двадесет години текст за опера – „Хофманови разкази”. Неговият предсмъртен шедьовър. На 4 октомври 1880 г. „парижкият Моцарт” умира, без да завърши оркестрацията на единствената си опера. Довършва я Ернест Гиро (авторът на речитативите на „Кармен” от Бизе) и „Хофманови разкази” представена за първи път през 1891, година след смъртта на композитора, в Опера Комик.
Офенбах се е вдъхновявал от френската песен. И при все че не един френски композитор от ХIХ век е използвал свежите струи на този непресъхващ извор, никому не се е отдало с такава пълнота и съвършенство да изяви красотата й и да я използва така майсторски. Мелодическата щедрост на този „Моцарт от Шан-з-Елизе”, както са го нарекли съвременниците му, е наистина неизчерпаема, а ритмическата изобретателност изключително разнообразна. Простота и прозрачността на оркестровата звучност той съчетава с ярка характеристичност и тънки колористични щрихи, които допълват вокалния образ. Офенбах е познавал вкуса на своята публика, но в същото време е съхранил собствената си индивидуалност. „В оперетите му владее атмосфера, с особено парижко дихание – дотолкова специфично, че дори един Берлин, град на оперетата, след многократни и напрегнати репетиции, не може да представи „Перикола” по парижки” – германският му биограф и изследовател на жанра Ото Шнайдерайт.
НА НАША СЦЕНА:
От споменатите 110 музикалносценични произведения, които ни е оставил „Бащата на оперетата“ за своите 35 творчески години, без съмнение, най- популярните са добре познати и у нас:
„ЖУСТИНА ФАВАР“,„ВЕЛИКАТА ХЕРЦОГИНЯ ГЕРОЛДЩАЙН“, „ОРФЕЙ В АДА“, „ПАРИЖКИ ЖИВОТ“, „ПЕРИКОЛА“, „СИНЯТА БРАДА“ и, разбира се, неговият шедьовър„ ХУБАВАТА ЕЛЕНА“, с който нашата публика се среща още през 1921 година в Свободния театър в столицата. Повече от 20 са постановките на това любимо заглавие във всички оперни и музикални театри у нас – от София и Велико Търново, до Сливен и Ямбол. Пет са постановките на „ОРФЕЙ В АДА“, четири на „ЖЮСТИНА ФАВАР“. А операта „ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ“ с първа премиера в София през 1922 и с още една добра реализация на Софийската опера през 1978 г. Играна е също в оперите на Пловдив, Русе, като последната засега е на фестивала „Варненско лято“ от 2021 г. и може, определено да се каже, че тя беше най-успешната.
П.П. За съжаление, нашите оперни и музикални театри напоследък позабравиха прекрасните оперети на великия Офенбах, за сметка на американските мюзикъли, които завлядяха доста сцени.
