Починал е режисьорът и актьор Асен Шопов. Сбогуваме се с големия рицар на българския театър, казват от Съюза на артистите в България (САБ).

„На 93 години ни е напуснал един от най-големите мъдреци в нашето съвремие. Голям творец, който не просто правеше театър, той го живееше с аристократично достойнство и непоколебима вяра в смисъла. За всички нас в Съюза на артистите в България, Асен беше символ на епоха, учител по мярка и човек, който знаеше как да превръща сцената в катедрала. Благодарим ти за уроците, за мащаба и за споделената светлина, маестро! Пътят ти към вечните сцени е осветен от обичта и аплодисментите на поколения българи“, казват от САБ.

АСЕН ШОПОВ е режисьор, актьор и сценограф. Роден е в Брестовица, Пловдивска област, на 16 февруари 1933 г. През 1956 г. завършва актьорско майсторство, а през 1962 г. режисура при проф. Моис Бениеш във ВИТИЗ. През същата година дебютира на сцената на Драматичния театър в Димитровград с постановката „И утре е ден“ на Георги Джагаров. Актьор е в Драматичния театър – Сливен и Държавния сатиричен театър. Последователно е режисьор в драматичните театри в Димитровград, Хасково, Военен театър, Бургас, Народен театър, Драматичния театър - Пловдив, Театър 199. Поставя на сцена над 150 постановки. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...