Починал е Йордан Петков-Дуньо – актьор от онази рядка порода сценични личности, които не просто присъстват, а изграждат пространство около себе си. Новината е разпространена от Съюза на артистите в България. Неговият път в театъра е дълбоко отдаден на изкуството, лишен от показност, но наситен с вътрешна сила и последователност.
Свързан трайно с Народен театър „Иван Вазов“, той оставя след себе си десетки запомнящи се роли – в класически и съвременни постановки, в които винаги търсел не външния ефект, а истината за човека. Неговото актьорско присъствие се отличава с плътност, сдържаност и онзи особен вътрешен драматизъм, който не се натрапва, а постепенно завладява.
Петков-Дуньо не е от шумните имена, без които обаче театърът обеднява. Известен е с умението си да изгражда образи с дълбочина и човешка достоверност, да внушава повече с мълчание, отколкото с думи, и да превръща всяка роля в лична съдба.
С неговата кончина българската сцена губи тих, но значим майстор. Остава паметта за един артист, за когото театърът не е бил професия, а призвание.
Поклон пред светлата му памет.
---
ЙОРДАН ПЕТКОВ-ДУНЬО е роден на 28 април през 1954 година. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г., в класа на проф. Гриша Островски.
Първите си стъпки на професионална сцена прави в шуменския драматичен театър „Васил Друмев“. Играе в пиесите „Сизве Банзи е мъртъв“ от Атол Фюгард, „Може би утре, може би вчера“ от Михаил Величков, „Есента на един следовател“ от Георги Данаилов, „Калоян“ от Камен Зидаров. Играе в първия частния театър „Диалог“ и в пернишкия драматичен театър „Боян Дановски".
През 2010 г. става част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Сред по-важните му роли са Белчо във „Вълци нема“ от Панчо Панчев, Софроний Врачански в „Житие и страдание грешнаго Софрония“, Актьорът в „Калигула“ от Албер Камю, Ракли в „Полет над кукувиче гнездо“ по Кен Киси, Абдулин в „Ревизор“ от Николай В. Гогол, отец Маркус в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, Месар в „Животът е прекрасен“ по Николай Ердман, Старият войник в „Ничия земя“ по Денис Танович.
