Миланският оперен театър „Ла Скала“ ще представи от 8 юни нова интерпретация на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, съобщи БТА, цитирайки АПА.
Постановката е дело на италианския режисьор Дамиано Микиелето, който пренася действието в среда, съчетаваща елементи на попкултурата и естетиката на американския Запад. В неговия прочит е включен и нов персонаж - майката на Дон Хосе, която не присъства в оригиналното либрето, но се превръща в символична и заплашителна сила, определяща съдбата на героя.
Музикалното ръководство е поверено на южнокорейския диригент Мьонг-хун Чунг (Myung-whun Chung). По негово желание част от говорните диалози в операта са съкратени, за да се засили драматургичното действие и да се ускори темпото на спектакъла.
В ролята на Кармен ще се изяви френското мецосопрано Клемантин Марген, а Дон Хосе ще бъде изпълнен от италианския тенор Виторио Григоло. В ролята на Ескамилио ще пее грузинският баритон Гиорги Маношвили, а Микаела ще бъде представена от сопраното Наталия Танасий.
Сценографията на Паоло Фантин и костюмите на Карла Тети пресъздават свят, в който се преплитат мотиви от уестърна, панаирната атмосфера и индустриалната среда. Според Микиелето спектакълът поставя акцент върху психологическия натиск и обществените механизми на контрол. Режисьорът определя своята интерпретация като мрачна и психологически наситена, а образа на майката на Дон Хосе сравнява със символ на съдбата.
Новата постановка бележи и началото на нов етап в историята на „Ла Скала“ под музикалното ръководство на Мьон-хун Чунг, който ще заема поста музикален директор на театъра до 2030 година. Той наследява на тази позиция Рикардо Шаи. Предстоящият сезон на операта ще бъде открит на 7 декември с „Отело“ от Джузепе Верди в постановка на Дамиано Микиелето. Произведението се завръща в репертоара на „Ла Скала“ за първи път от 37 години, припомнят още от АПА.
ИСТОРИЯТА
Историята на „Кармен“ е една от най-парадоксалните в музикалния театър: днес тя е сред най-поставяните и обичани опери в света, но при премиерата си претърпява почти провал.
Операта е написана от Жорж Бизе по новелата "Кармен" на Проспер Мериме. Мериме публикува творбата през 1845 г., вдъхновен от испански легенди и разкази за Андалусия. Неговата Кармен е циганка, независима, съблазнителна и непокорна жена, която отказва да се подчинява на каквито и да било обществени норми.
Бизе започва работа по операта в началото на 70-те години на XIX век. Либретото е написано от Анри Мейяк и Людовик Алеви. Те смекчават някои от по-суровите моменти в новелата и добавят образа на Микаела, който отсъства при Мериме и служи като нравствен контрапункт на Кармен.
Премиерата се състои на 3 март 1875 г. в Опера Комик. Публиката обаче е шокирана. Причината не е музиката, а сюжетът. По онова време сцената на Опера Комик е известна с представянето на семейни и морализаторски произведения. Вместо това зрителите виждат работнички от тютюнева фабрика, контрабандисти, ревност, сексуална свобода и накрая убийство на сцената.
Особено скандален е образът на Кармен. Тя не е традиционната оперна героиня – невинна, жертвоготовна или романтична. Тя избира свободата пред любовта и отказва да се подчини на Дон Хосе дори когато знае, че това може да ѝ струва живота. За публиката от XIX век това е било почти революционно.
Музиката също е необичайна. Бизе използва испански ритми и танци като хабанера и сегидиля, създавайки ярък и чувствен музикален свят. Арията на Кармен „Habanera“ („L'amour est un oiseau rebelle“ – „Любовта е непокорна птица“) днес е сред най-разпознаваемите оперни мелодии в историята. Също толкова прочута е и „Toreador Song“ на Ескамилио.
Тежко разочарован от хладния прием, Бизе не доживява триумфа на творбата си. Той умира на 3 юни 1875 г., само три месеца след премиерата, едва на 36 години. Смята се, че така и не е разбрал колко голямо бъдеще очаква операта му.
След смъртта му започват постановки във Виена, Брюксел и други европейски градове. Постепенно критиката преосмисля произведението и към края на XIX век „Кармен“ вече е призната за шедьовър.
Днес "Кармен" се смята за една от най-влиятелните опери на всички времена. Тя променя представата за оперната героиня и проправя пътя към музикалния реализъм, като показва не идеализирани благородници и митологични герои, а обикновени хора, движени от страст, ревност, свобода и съдба.
Любопитен детайл е, че прочутата „Хабанера“ всъщност не е изцяло оригинална мелодия на Бизе. По време на работата си той използва тема от песен на испанския композитор Себастиан Ирадиер, която първоначално смята за народна. След като разбира истинския ѝ произход, коректно посочва автора в партитурата. И въпреки това именно версията на Бизе прави мелодията безсмъртна.
