Софийската филхармония в партньорство с НМА „Проф. Панчо Владигеров“ представя  28 концерта с музиката на 28-те страни-членки на Европейския съюз. Те ще бъдат с участието на водещи български музиканти, студенти от Националната музикална академия и музиканти от някои от страните-членки на ЕС.

Концертите ще се състоят всеки понеделник от 19:00 часа от януари до юни 2018 г. в концертен комплекс „България“. 

Времевият отрязък съответства на Българското председателство на съвета на ЕС. Програмата включва както шедьоври на класическата музика, така и съвременни музикални образци. Солистите на концертите ще бъдат утвърдени родни музиканти, таланти, които все още развиват своя потенциал и солисти от Европа, доказали се на международната сцена. 

Първият концерт на 2 януари е посветен на Естония – страната, от която приемаме Председателството на Съвета на ЕС. В програмата ще звучи музиката на забележителния естонски композитор и дисидент Арво Пярт в изпълнение на Павел Златаров – цигулка, Маргарита Илиева – пиано, Иво Александров – контрабас и със специалното участие на проф. Борислава Танева.

Последният концерт в цикъла е посветен на Австрия – страната, която ще приеме Председателството на съвета на ЕС.

Входът за всички концерти е свободен.

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата

Роман за Атанас и Недялка Бурови

 

Дори на своята респектираща възраст – 86 години, Неда Антонова си остава първокласен и значим автор, умело владеещ занаята си, който винаги може да поднесе нов, любопитен, завладяващ и силен роман.