Документалният филм "Воев", който има шест номинации за тазгодишните награди на Съюза на филмовите дейци "Васил Гендов", тръгва по кината. От 5 май лентата, разказваща историята на емблематичния поет и музикант, основател на рок бандата "Нова генерация" Димитър Воев може, да бъде гледана в над 20 български града.

Текстописец, шлосер, обикновен човек, както самият той се определя, Димитър Воев води зрителите на собствената си документална история от началото до края. Автори на филма са Биляна Кирилова и Неда Миланова.

ДИМИТЪР ВОЕВ (21 май 1965 г. – 5 септември 1992 г.) е поет, композитор, вокалист и музикант (баскитарист), най-известен като основател на култовата група „Нова генерация“ от течението дарк уейв, създадена през 1987 г. и съществувала в различни състави до смъртта му през 1992 г.

Като ученик сформира първата си група „Парадокс“, заедно с Кристиян Костов. Двамата заедно с барабаниста Кирил Манчев избягват казармата, влизайки в психиатрична клиника. През 1984 г. Воев и Георги Маринов основават джаз дуета „Воцек“. По-късно към тях се присъединява Пенчо Попов и това дава началото на групата „Воцек и Чугра“. Свирят импровизирана музика и записват демо албуми на аудиокасети в апартамента на Пенчо Попов. Най-известната им песен е „Соня и Сала“. „Воцек и Чугра“ дълго време остава ъндърграунд. През 1992 г. записват в студио и издават албума „Бергология“.

През 1985 г. Воев и Васил Гюров основават първата пост пънк група в България – „Кале“. Първата им изява е през 1987 г. на Първия софийски рок фестивал, но след третата песен са свалени от сцената. Година по-късно „Кале“ се разпада, а Димитър основава групата „Вход Б“. Скоро съставът е прекръстен на „Нова генерация“, като името идва от поемата на Воев „Нова генерация завинаги“. В големи хитове се превръщат песните „Само двама“, „Ледове", „Патриотична песен“, „Скорпионите танцуват сами“ и други. През 1989 г. "Балкантон" издава на грамофонна плоча песни на "Нова генерация" и "Контрол". През 1991 г. е издаден и първият самостоятелен албум на групата, озаглавен „Forever“.

През 1991 г., само на 26 години, Димитър Воев се застъпва открито за хората и децата в Русе, за правото им на здраве и живот, организирайки един от първите рок фестивали в страната след падането на режима.

Воев умира на 27 години от тумор на мозъка. След смъртта му е издаден албумът „Отвъд смъртта“, в който са и последните записи на Воев и "Нова генерация". През 1994 г. е издаден сборник с негови стихове „Поздрави от мен боговете“.

Популярната песен на група „Атлас“ – „Кукла“, е по негов текст, написан през 1983 г., когато е едва на 18.