Изложбата „Една хубава кариера на артист“ във Велико Търново връща към живота историята на един от най-интересните, но все още недостатъчно познати български художници на ХХ век, съобщи БТА. Това е Петър Рамаданов.
Името му най-често се появява редом до портретите на Гео Милев и Николай Райнов или до скулптурния образ на проф. Асен Златаров. Зад тези няколко знакови произведения обаче стои една необикновена европейска биография - от Кюстендил през София, Рим и Венеция до Париж и Южна Франция.
На 8 октомври тази история пристига във Велико Търново. Художествена галерия „Борис Денев“ ще представи изложбата „Една хубава кариера на артист“, посветена на 130-годишнината от рождението на Рамаданов. Експозицията е организирана от Художествената галерия „Владимир Димитров - Майстора“ в Кюстендил и за първи път напуска града, за да бъде показана пред публика извън него.
Това не е просто юбилейна изложба. Това е опит един художник да бъде изваден от тесния кръг на познатите ни факти за него и да бъде върнат в по-широкия контекст на европейското изкуство.
ПЕТЪР РАМАДАНОВ е роден на 25 март 1895 г. в Кюстендил. В годините, когато Европа се приближава към една от най-големите си катастрофи, той избира изкуството. Но войната прекъсва този път. Младежът се оказва на фронта между 1915 и 1918 г. Именно там се среща с две от най-ярките личности на българската култура от онова време - Гео Милев и Николай Райнов. Това е важен детайл от биографията му. Рамаданов не просто живее в епохата на българския модернизъм - той е непосредствено свързан с нейни ключови фигури. След края на Първата световна война се връща към обучението си и завършва Художествената академия в София като скулптор.
Но София се оказва само началото.
През 20-те години Рамаданов поема към Италия. Специализира в Рим, а след това продължава обучението си във Венецианската академия. Това е период, в който художникът постепенно разширява своята територия. Скулптурата остава основна, но към нея се присъединяват живописта и графиката.
След Италия идва Париж.
Там Рамаданов работи в ателието на Емил-Антоан Бурдел — един от големите френски скулптори на своето време и ученик на Огюст Роден.
Това поставя българина в непосредствен контакт с една от най-важните европейски художествени среди на епохата.
За българското изкуство от началото на ХХ век това е значима биографична линия. Рамаданов не остава само наблюдател на европейските художествени процеси. Той работи в самия им център.
През 1933 г. Рамаданов се установява в Кан сюр Мер на Френската Ривиера.
Там започва най-дългият чуждестранен период в живота му. Работи, излага, рисува и създава скулптури. Сред произведенията му от този период има и декоративни работи, а биографията му включва дори голям портрет на Грималди за парадната зала на замъка в Кан. Това е една от страните на Рамаданов, които дълго време остават почти невидими в България. Защото у нас той постепенно се превръща преди всичко в автор на няколко скулптурни портрета.
А всъщност зад тях стои художник с много по-широк диапазон.
Именно тук изложбата „Една хубава кариера на артист“ прави нещо важно - опитва се да разшири образа на Рамаданов.
В експозицията скулптурата съществува заедно с живописта и графиката. Архивните материали пък позволяват да се проследи не само какво е създавал художникът, но и къде, с кого и в каква художествена среда е работил.
Така постепенно се появява друг Рамаданов - не просто портретистът на Гео Милев, а артистът, който в продължение на десетилетия се движи между различни художествени култури.
И това движение вероятно е един от ключовете към неговото творчество.
Защо днес знаем толкова малко за него?
Това е въпросът, който стои зад самата изложба.
Част от причината е чисто материална. Значителна част от творчеството на Рамаданов остава извън България, а произведенията му дълго време не са били достъпни за изследователи и публика.
При предишни представяния на творчеството му голяма част от френските произведения са могли да бъдат показани у нас само чрез фотографии.
Така се появява парадоксът: художник с десетилетия професионален живот в Европа постепенно се превръща в почти периферна фигура в българската художествена история.
Работата на изследователите доц. д-р Ружа Маринска и д-р Николай Бошев е важна именно в този контекст. Те проследяват творческия му път и архивното му наследство и събират разпръснатите части на една биография, която дълго време е била трудно достъпна.
Възможността днес да бъде представен Рамаданов в по-голяма пълнота е свързана и с едно значимо дарение.
Валя Раданова, снаха на художника, предоставя на Художествената галерия „Владимир Димитров - Майстора“ над 60 негови произведения - живопис, графика и скулптура - както и множество архивни материали и документи.
Това не е просто жест към една институция.
През 1955 г., след повече от три десетилетия, прекарани в Европа, художникът се връща в България. Година по-късно печели конкурс за редовен преподавател в Художествената гимназия в София. Така човекът, който е минал през Рим, Венеция, Париж и Южна Франция, започва да предава натрупания си опит на следващото поколение български художници.
Сред учениците му е и скулпторът Павел Койчев. Това е още една, често пренебрегвана страна от наследството на Рамаданов - той не оставя след себе си само произведения, а и ученици, спомени и художествен опит.
Има известна ирония в заглавието на изложбата. „Една хубава кариера на артист“ звучи почти непретенциозно, когато зад него стои биография като тази на Рамаданов, той има достатъчно основания да бъде разглеждан не само като автор на няколко забележителни портрета, а като част от онова поколение български художници, които в началото на ХХ век започват да мислят за изкуството си в европейски мащаб.
На 8 октомври във Велико Търново неговата история продължава.
