От 20 до 30 май 2026 г. в столичната зала „Славейков“ на Френския институт в България ще бъде представена ретроспектива на едни от най-емблематичните филми на българския кинорежисьор Георги Балабанов.

По повод предстоящия 75-годишен юбилей на режисьора Cineaste Maudit Production, със съдействието на Програма „Култура“ на Столичната община, Френския институт в България и Българската национална филмотека, организира ретроспектива на неговото творчество.

Макар и недостатъчно познат в България, Георги Балабанов оставя значим отпечатък върху международната документална сцена.

В рамките на седем прожекционни дни публиката ще има възможност да открие или преоткрие девет от най-силните му филми, сред които „Границата на нашите мечти“ (на снимката Балабанов и Кристо), посветен на Анани и Кристо Явашев , „Досието Петров“, „Сянката на ловеца“, „Хора от сцената“, „И балът продължава“, „Под купола“ и „Дворец на смеха“.

Ретроспективата се реализира по инициатива и в сътрудничество със Светлослав Драганов – документалист, режисьор и продуцент, който ще присъства на прожекциите и ще сподели своя поглед към кинематографичното наследство на своя сънародник, както и с проф. д.н. Александър Донев – професор в Института за изследване на изкуствата при БАН, преподавател в НАТФИЗ, кинокритик, автор на документални филми и продуцент на игрални, документални и анимационни филми.

Кариерата на Георги Балабанов се развива между България, Франция и Бразилия, отвъд географски и художествени граници. След трудно начало в родината си, в края на 1986 г. той напуска България и се установява в Париж – решение, което сам определя като „най-решаващия акт в живота ми“. Именно оттам започва неговият международен творчески път, белязан от непрекъснато изследване на нови физически и естетически територии.

Творчеството му, високо ценено от Жан Руш – един от основателите на cinéma vérité във Франция, съчетава документална прецизност и силна артистична чувствителност. Балабанов изобразява реалността с почти хирургическа точност, разкривайки онова, което често остава невидимо или неизразимо. Филми като „Соло за английски рог“ (1984), „Сянката на ловеца“ (1991) и „Границата на нашите мечти“ (1996) свидетелстват за постоянния му стремеж към диалог между миналото и настоящето, между колективната памет и съвременността. По-късните му творби – „Досието Петров“ и „И балът продължава“ (2015) – предлагат безпристрастен и проникновен портрет на посткомунистическа България.

По повод ретроспективата Френският институт в България ще посрещне две личности, тясно свързани с творческия път на режисьора – Пиер-Анри Дело и Лоран Пеле.

Пиер-Анри Дело е известен като основател на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан и дългогодишен директор на Фестивала на историческия филм в Песак, а Лоран Пеле е бивш асистент и сътрудник на Жан Руш, както и артистичен и програмен директор на Международния фестивал „Жан Руш“ в Париж.

Ретроспективата отдава почит на режисьор, който, въпреки „избраното си отсъствие“, никога не престава да се завръща към родината си, оставайки едновременно дълбоко свързан с България и отворен към света. Прожекциите ще бъдат съпътствани от срещи и дискусии с Георги Балабанов, Светлослав Драганов, проф. д.н. Александър Донев и специалните гости на събитието.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Животът се опитва да ни отвлече от истинските неща.“

Светослав Рьорих, руски художник и философ, роден на 23 октомври преди 122 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.