Звездата на класическите семейни филми като "Мери Попинз" и "Звукът на музиката" Джули Андрюс (83) беше отличена с награда за цялостно постижение в понеделник на кинофестивала във Венеция. 

Английската актриса целуна специалната награда "Златен лъв" и каза, че се чувства "толкова благословена", че има такава приказна кариера.

 "Все още съм изумена. Бях щастливо момиче, което трябва да играе красиви роли", добави тя. Детето певица и танцьорка започна в лондонския Уест Енд, преди да се издигне до театрална звезда на Бродуей в Ню Йорк в мюзикъли като "Моята честна лейди" и "Камелот".

Тя печели "Оскар" за "Мери Попинз" през 1965 г. и номинация за най-добра актриса на следващата година за игра на гувернантката Мария фон Трап в "Звукът на музиката". След като получи благородническа титла от британската кралица Елизабет II, Андрюс направи завръщане на големия екран в "Дневниците на принцесите" през 2001 г. През последните години тя е дала глас на хитове като филмите "Шрек".

Фестивалът заложи на специална прожекция на още една от най-известните й роли във "Виктор Виктория" в нейна чест.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години."

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина