ЛИЛИ ГОЛЕМИНОВА, „Радио София”

"За мен това е най-хубавата улица в цяла София" - така Олег Ковачев определя ул. "Цар Иван Асен ІІ", за която той и група съмишленици искат да направят филм. 

Той е потомствен човек на киното, режисьор, известен и като момченцето от "Рицар без броня" с Апостол Карамитев.

За самия него "всичко тръгва от 1959-а - оттогава живея в таз' махала, толкова футбол съм изиграл тук. По цялата улица имаше само един автомобил и когато той ни пречеше, викахме бай Фико да го мръдне малко".

И продължава разказа с магазинчета, сладкарници и пекарни - легендарни със своите продавачи, като "Митко от Плод-зеленчука", който години наред омайваше всички с едни и същи трикове" или Страхил, колбасарят, който в свободното си време съставял кръстословици.

"А какви личности са живяли в таз' махала! Като започнеш от Дора Габе и Гюрга Пинджурова, Драган Тенев и Илия Бешков, Йордан Йовков и Цанко Лавренов - и нищо чудно, защото тук някога са се давали места за вили."

Ако филмът стане толкова интересен, колкото сладкодумно разказва Олег Ковачев, си струва да го очакваме с нетърпение.

А ще се прави "с кеф, малко пари и повече ентусиазъм".

Средства за неговото създаване се събират в момента в platformata.bg, но ще си го правят кварталците, защото "все пак снимането и монтирането струват пари, а и никой извън махалата не е длъжен да ни правил филма".

И премиерата, разбира се, ще бъде в кино "Влайкова" - една от малкото сгради, които са си останали същите по улица  "Цар Иван Асен ІІ" (заедно със сладкарница "Пчела" и прочутата в цяла София пекарна) - улицата, която започва на Орлов мост от Царевец и Асеновец, има "тясна част, която свършва на "Ракитин", оттам-нататък е широката част, с по-малко магазини, която е до бул. "Ситняково", а особено красиви са воеводите (улиците с имена на воеводи, сиреч) - разкошни и зиме, и лете, да ти е кеф да се разхождаш по тях".

Досега с дарения са събрани малко над 20% от целевата сума от 10 000 лева. Акцията в платформата е до 27 юли т.г.

Идеята е филмът да е с продължителност 55 минути, да разказва за миналото, за хората, които са живели, за легендите и за истините.

Вече са събрали много снимки (още отпреди бомбардировките) и истории. И хората продължават да се обаждат и пишат. Защото тук общността се е запазила, макар че много от героите са нови. Други продължават традициите - като Орлин Павлов, който си живее тук, където си живели и майка му Тиха Генова, и баща му, на когото е кръстен (и двамата - именити оперни певци).

Премиерата на филма се очаква догодина.

Цялото интервю тук

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 106 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.