ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Луис Бунюел, кинорежисьор (1900– 1983)

Произход: Испания, заможно семейство

Образование: философия в Мадридския университет

Интереси: кино, литература, философия, сюрреализъм, алкохол, политика

Най-известни творби: „Андалуското куче“, „Златният век“, „Забравените“, „Дневна красавица“, „Виридиана“, Дневникът на една камериерка“, „Дискретният чар на буржоазията“

Признание: „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, 1973, „Златен лъв“, Венеция, 1982, награда ФИПРЕССИ, Берлин, 1969.

-------

„Слава, Богу, още съм атеист.“ Този парадоксален цитат дава ясна представа за Луис Бунюел.

През 1928 г. в Париж излиза „Андалуското куче“, първият сюрреалистичен филм на Бунюел и Дали. Те са луди и провокативни типове, които смятат сюрреализма за велик инструмент срещу буржоазните ограничения и имат видения и сънища за отреагиране чрез изкуство. В началото на филма 28-годишният Дон Луис точи бръснач, влиза при девойка, седнала на стол, отваря лявото ѝ око и го срязва по средата. Кадърът се прехвърля към нощното небе, където „остър“ облак минава бързо и сякаш срязва пълната луна.

Тази сцена е коментирана много, но трябва да се види, за да се усети внушението. Не да се разбере. Тук не бива да се търси нещо за разбиране - дълбоки философии, герои със сложни характери и дори сюжет. Лентата е пълна с несвързани видения, сънища и фантазии. Окото е от сън на Бунюел, а човекът със стигма на ръката, от която излизат мравки, е на Дали.

„Андалуското куче“ е шок и скандал. Днес някои сцени звучат наивно – толкова може тогава киното. Други са познати – цитирани и пародирани са стотици пъти. Но Бунюел и Дали правят пробив, като разпъват киното до предела на неговите възможности.

В творческия път на Луис Бунюел има няколко етапа, свързани с различни държави. Първа е Франция с „Андалуското куче“, но още по-скандален е „Златният век“, в който той напада буржоазната държава и унижава католицизма, като смесва образи на Христос с текстове на маркиз Дьо Сад. На премиерата крайната десница напада киното и го разбива, полицията забранява прожекциите, продуцентите са заплашени с отлъчване от църквата и изтеглят всички копия, а филмът е показан чак през 1979 г.

Междувременно Бунюел е поканен в Холивуд, но не снима нищо. Обратно в Европа, той се свързва с републиканците в Испания и става член на комунистическата партия. Факт, който по-късно упорито отрича. Негов приятел анархист финансира „Урдите, земя без хляб“ – първият документален сюрреалистичен филм за живота на хората в най-бедната испанска провинция. Той е забранен както от Франко, така и от Републиката.

През 1934 г. Дон Луис се жени за френската гимнастичка Жан Льофевр и става продуцент в комерсиално мадридско студио с условие името му да не се появява. През Гражданската война прави пропагандни филми за републиканците, а през 1939 г. пак се озовава в Щатите, но пак нищо не снима. Така, през 1946 г. заминава за Мексико.

Мексиканската филмова индустрия е във възход и там Бунюел снима близо половината от общо 60-те си филма. Повечето са комерсиални и съобразени с наивно-романтичните идеи на мексиканската публика, но бунюеловското в тях не липсва съвсем. От този период най-значим е „Забравените“. Това е филм за жестокия свят на уличните момчета в бедните квартали на столицата. Публиката го отхвърля и призовава да се отнеме гражданството на Дон Луис, защото петни страната, но филмът печели награда за режисура в Кан и мексиканците започват да го харесват.

В началото на 60-те Бунюел се връща във Франция и прави най-великите филми от втория си период – „Виридиана“, „Дневникът на една камериерка“, „Тристана“, „Дискретният чар на буржоазията“, „Този неясен обект на желанието“. И „Дневна красавица“, в който неговото режисьорско тайнство се смесва с актьорската магия на Катрин Деньов.

Питат Луис Бунюел защо снима филми, а той отговаря: „За да покажа, че този свят не е най-добрият от всички възможни.“

Първата му любов Конча Мендес го описва като артистичен тип с непоносим характер. Бунюел от дете свири на цигулка и играе бокс, учи в йезуитски колеж, където прихваща атеизма си, и завършва философия в Мадрид. С Дали и Лорка се палят по сюрреализма и основават артистичната група „Поколение 27“.

Макар че иска да е революционер и в изкуството, и в живота, Бунюел всъщност живее скромно и държи на семейния морал. Единственият „порок“, към който стриктно се придържа, е пиенето. Бунюел гледа да приключи работа в ранния следобед и да заседне за дълго пиене без напиване. А идеята му за истинския бар е проникновена: „Барът е упражнение за усамотяване - трябва да е тихо, тъмно и много удобно място, без никаква музика.“

Както повечето гении, Дон Луис работи основно, докато не прави нищо. Да, твърде ленив е и казва: „Дайте ми 2 часа активност на ден, а останалите 22 ще прекарам в сън.“

Но не е само леност, в творчеството му сънят, виденията, другата реалност, са сред най-важните елементи, съчетани с фройдистки комплекси, плюс смущаващи и шокиращи сексуални желания и практики. Всичко това – смесено с парадокси и загадки. Да, сюрреализъм, но и повече – „бунюеловското“, от което публиката иска още и още.

Но Смъртта май също харесва доброто кино, затова си прибра 83-годишния режисьор чрез банална цироза. В автобиографията си той пише: „Мога да си поставя диагнозата твърде лесно. Стар съм.“

Това е смешно, но звучи трагично. Сякаш в живота на Луис Бунюел става същото, което той отбелязва за филмите си: „Всичките ми филми са изградени върху комични ситуации, но се възприемат, сякаш са трагедии“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 47 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили