НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"
През януари 2013 г. документалистка получава любопитен имейл от анонимен потребител. В него отсрещната страна иска достъп до паролата за криптирани съобщения. В това жената не вижда нищо странно, тъй като от месеци работи по документален филм за начина, по който институциите следят гражданите.
След молба за използване на още по-сигурна връзка жената в крайна сметка получава информация за няколко програми за следене на граждани, както и уверения, че информаторът ѝ може да докаже всичките си твърдения. Първата ѝ реакция е да изключи компютъра от интернет мрежата и да си каже „ако това е вярно, животът ми току-що се промени“.
Животът й действително се променя, а шест месеца по-късно тя се среща и с човека, който й изпраща мейла - неизвестен тогава служител на Агенцията за национална сигурност (NSA) - Едуард Сноудън.
Не се променя обаче друго – желанието й да разказва истории и да го прави в документални филми, които завладяват целия свят.
През уикенда филмът „Цялата красота и кръвопролитие“ на Лора Пойтръс спечели Златен лъв за най-добър филм на 79-ия кинофестивал във Венеция.
„Старая се филмите ми да разказват историите на хора, които стоят на първите редове на историята, които с действията си провокират промяна. Затова се заинтересувах от тази история, защото тя показва как една много малка група може да окаже огромно въздействие“.
Филмът проследява историята на известната фотографка и активистка Нан Голдин. През 2017 г. тя и още няколко души основават правозащитната група P.A.I.N. (от англ. Незабавна намеса в пристрастяването към предписани лекарства). Групата се опитва да популяризира проблема с пристрастяването на милиони американци към предписаните опиоиди и по-конкретно срещу рекламираният от богатата фамилия Саклар и тяхната компания „Пердю Фарма“ „Оксиконтин“.
Самата Голдин признава, че дълго време се е борила с приставянето си към медикамента и заради това се опитва да популяризира проблема като протестира в музеи, които приемат дарения от семейство Саклар. Кампанията и бележи триумф, а цялата история е уловена от Лора Пойтърс, с която случайно се запознава в Португалия.
„Това, което също харесвам във филма, е, че той е модел за други, малки организации“, казва Пойтръс.
Лора е родена в Бостън, в семейството на богати филантропи. Като малка мечтата й е да стане готвач, но по-късно губи интерес. Тя намира призванието си, когато се записва в Инстититута за изкуства в Сан Франциско. През 1992 г. се мести в Ню Йорк в преследване на кариера във филмовото изкуство, а там завършва в частния университет „The new school“.
Началото на кариерата ѝ е белязано от краткия документален филм „Войни на знамена“, в което се разказва за конфликт между тъмнокожи и бели в Охайо. Лентата печели няколко отличия и е номинирана за Еми.
Големият й пробив идва през 2006 с филма „Моята страна, моята страна“. В него тя описва живота в Ирак под американска окупация. За целта прекарва 8 месеца в окупираната страна. Този филм й носи и първата номинация за "Оскар".
През 2010 г. новата история, която преследва във филма „Клетвата“, я сблъсква с бившия бодигард на Осама бин Ладен, членове на Ал-Кайда, както и със Салим Ахмед Хамдан, който е един от пленените, отведени в Гуантанамо и първият съден на военните трибунали, които американското министерство на отбраната учредява. Популяризирането на историята помага след серия от съдебни битки присъдата на Хамдан и действията срещу него да бъдат обявени за противозаконни и противоконституционни.
„Филмът разглежда чувството им за вина, участието им в Ал-Кайда и лоялността към тях, но също и предателствата, които те изтърпяват. Разказана е и ситуацията след 11 септември, както и събитията в Гуантанамо. За мен това също беше предизвикателство“, казва Пойтръс.
Лентите за събитията в Близкия Изток й навличат много неприятности с местните, американската армия, включително и по време на пътуванията й по летища. Тя често е задържана и разпитвана от американските власти, но всичко това не я спира. Въпреки това тя предприема начини да се пази – заключва документи и дискове с данни в сейфове, на летища дава лаптопа си на някого, с когото пътува и въпреки множеството ѝ питания защо е лице под наблюдение, нито една институция не ѝ дава отговор.
Така се стига до януари 2013 г. и мистериозния имейл, който се оказва, че е от Сноудън. Разкритията, които бившият служител на NSA прави, променят сериозно посоката, която САЩ поема след 11 септември по отношение на политиката си за наблюдение и подслушвания, а Вашингтон и американските служби губят значително доверие пред партньорите си от целия свят.
Документалният филм по случая „Гражданин четири“ носи на Пойтръс награда "Оскар".
В творчеството й попадат още режисьорска и продуцентска работа за филми, свързани с природни бедствия като урагана Мария и разделението и крехката връзка между Пуерто Рико и САЩ, случващото се с Джулиан Асанж и други.
В момента тя работи по следващия си документален филм, но засега отказва да разкрие каква ще бъде темата му.
„Едно от най-страшните неща, за които мога да се сетя, е възможността да търсиш със задна дата, да се върнеш във времето и да проследиш с кого си е контактувал някой, както и да видиш всички места, на които е бил“.
