БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Той е роден на 25 септември 1944 г.в Ню Брънзуик, Ню Джърси в семейството на актьорите Даяна Дил и Кърк Дъглас.

На 6 години родителите му се развеждат и той остава да живее при майка си. Това съвсем не означава, че къса връзката с баща си.

Напротив – въпреки съпротивата му, Майкъл на 22 години се снима с него в мащабната продукция „Сянката на колоса“ (1966) на Мелвил Шавелсън, на която е и един от продуцентите.

През 1968 г. Майкъл Дъглас получава бакалавърска степен в Калифорнийския университет, мести се в Ню Йорк, занимава се с театър – „Шест героя търсят своя автор“  1976 по Пирандело, но пробивът си в целулоидния свят  дължи на телевизията  - първо в скромни адаптации като „Експериментът“ (1969) и „Здравей, герой!“ (1969), а след това и в сериалите „Медицински център“ (1971), „ФБР“ (1971) и добилият шумна популярност полицейски екшън „Улиците на Сан Франциско“ (1972-1975) на Едуард Хюм в партньорство с Карл Молдън.

През 1975 г. след показания последен 120-и епизод и режисьорския му дебют в  един от тях – „Фантоми за продан“ от 1975 г. Майкъл е вече звезда, но той затвърждава статуса си и на креативен продуцент като през същата година съвместно със Сол Зайнц лансира на екран шедьовъра на Кен Киси от 1962 г. „Полет над кукувиче гнездо“, превърнал Джак Никълсън като Рандъл Макмърфи в знаменитост и обрал петте главни „Оскар“-а на годината, включително за филм, режисура и главна мъжка роля.

Доста по-късно, през 2004 г. в документалния филм на Лий Грант „Баща, син… Имало едно време в Холивуд“ разбираме, че бащата държи правата над романа и дори играе в театрална версия през 1971 г. Кърк ги отстъпва на сина си, смятайки че Майкъл ще го покани за главната роля на Макмъфи.

Тя обаче отива при Никълсън по волята и на режисьора Милош Форман, което дълбоко огорчава старата звезда. Дори през 2004 г. той продължава да натяква на сина си, че го е предал, въпреки оправданията на Майкъл, че като продуцент няма пълен контрол над филма, включително и при избора на актьорите за основните роли.

Майкъл Дъглас продължава успешната си дейност като продуцент, пускайки на екран последователно „Китайски синдром“ (1978), „Романс за камъка“ (1984), „Перлата на Нил“ (1985), „Линия на смъртта" (1990), „Двоен удар“ (1991), „Произведено в Америка“ (1993), “Призракът и Мракът“ (1996), „Ударът“ (1997), „Лице на заем“ (1997), „Една вечер в бар „Маккул“ (2001), „Семейна черта“ (2003), „Стражът“ (2006), “Отвъд обсега“ (2014), „Рачед“ (2020), сериал, разглеждащ съдбата на сестра Милдред Рачед от „Полет над кукувиче гнездо“, преди нейната трагична одисея в лудницата, където се сблъсква с Макмърфи и, разбира се, трите сезона на много популярния ситком „Методът Комински“ 2021, без да забравяме документалния опус на Дейвид Смик “Америка гори“ (2024).

Майкъл Дъглас би трябвало да е удовлетворен в своите и на компанията си „Каменен мост“, основана от него през 1988 г. достижения, въпреки че не забравя и актьорската си кариера, тръгнала уверено нагоре още от сантименталната история на „Дисни“ от 1972 г. „Наполеон и Саманта“ на Бърнард Макевити.

Вече шесто десетилетие Майкъл Дъглас ни радва със зрели артистични постижения, което в днешното разломно време на интриги и търсене на бързи печалби си е престижно постижение откъдето и да го погледнеш.

В края на 70-те години на миналия век е звезда в такива важни  продукции като „Кома“ (1978) на Майкъл Крайтън, „Китайски синдром“ (1979) на Джеймс Бриджес и „Мой ред е“ (1980) на Клаудия Уейл.

През 80-те години кариерата му устремно върви нагоре с трите приключенски саги – „Романс за камъка“ (1984), „Перлата на Нил“ (1985) и „Войната на семейство Роуз“ (1989) на Дани де Вито, снима се в „Кордебалет“ (1985) на Ричард Атънбъро,но най-голям успех постига в трилърите „Фатално привличане“ (1987) на Ейдриън Лайн, „Уолстрийт“ (1987) на Оливър Стоун, като за образа на борсовата акула Гордън Геко заслужено печели „Оскар“ за главна мъжка роля и „Черен дъжд“ (1989) на Ридли Скот.

90-те години тръгват гръмко с прочутия еротичен трилър на Пол Верховен „Първичен инстинкт“ (1992), след който се нареждат „Пропадане“ (1993) на Джоел Шумахер, „Разкриване“ (1994) на Бари Левинсън, „Американски президент“ (1995) на Роб Райнър, „Призракът и Мракът“ (1996) на Стивън  Хопкинс, „Играта“ (1997) на Дейвид Финчър, „Перфектно убийство“ (1998) на Андрю Дейвис, „Момчета чудо“ (2000) на Къртис Хенсън и „Трафик“ (2000) на Стивън Содърбърг.

През новото хилядолетие Майкъл Дъглас е в топ форма и продължава да ни радва с изявите си в „Една вечер в бар „Маккул“ (2001) на Харълд Цварт, „Нито дума“ (2001) на Гари Фледър, „Семейна черта“ (2003) на Фред Шепизи, „Роднини под прикритие“ (2003) на Андрю Флеминг, „Стражът“ (2006) на Кларк Джонсън, продължението на „Уолстрийт“, режисирано отново от Оливър Стоун през 2010 г. под заглавие „Уолстрийт: Парите никога не спят“, „Последният пенсионерски запой“ (2013) на Джоан Търтълтауб, „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ (2013), в който е много убедителен като музикален гений – гей Либераче на Стивън Содърбърг, „И така нататък“ (2014) на Роб Райнър,„Планетата на животните“ (2018) на Ян Хан, както и неговият пореден триумф в „Методът Комински“ (2018 – 2021) на Чък Лори, без да забравяме тв сериали „Рейгън и Горбачов“ (2024) на Джеймс Фоули и „Франклин“ (2024) на Тимъти ван Патън…

Прехвърляйки този потоп от заглавия си давам сметка какъв рядък и универсален талант е Майкъл Дъглас, с каква лекота сменя аплоато си от комедия в трилър, от мюзикъл в екшън и от еротичен трилър в топла човешка драма, предназначена за най-широка публика.

А зрителят е ухажван и уважаван от Майкъл Дъглас и като продуцент, и като актьор.

И смятам, че обичта е взаимна – иначе не мога да си обясня развитието на толкова плодотворна и успешна кариера.

Майкъл Дъглас е щедър талант, но и изявен общественик, с ясно изразени либерални позиции.

През 2015 г. стана носител на годишната награда „Генезис“, наричана „еврейската Нобелова награда“, след което обяви, че дарява паричното й изражение в размер на 1 милион долара на благотворителна организация, която да насърчава приобщаването и разнообразието в еврейския живот. За него борбата с антисемитизма е мисия, тъй като той е „вирус, който може да унищожи цялото човечество.“

Той подкрепи украинския народ след 24 февруари 2022 г., заявявайки вдъхновено – „Сега е страхотно време да оценим какво е истинската демокрация. Просто съм много горд от това, което са направили хората в тази страна.“ и посети Киев за важен международен форум на 11 и 12 септември тази година.