Носителят на „Оскар“ Майкъл Дъглас ще публикува мемоарите си тази есен, съобщи агенция Асошиейтед прес, цитирана от БТА . Книгата обещава откровен и всеобхватен разказ, който ще освети както личния, така и професионалния му път.

„След години на подканяне най-сетне реших, че е време да разкажа историята си по своя начин“, казва Дъглас в изявление, разпространено от издателството Grand Central Publishing. Премиерата на книгата е планирана за 6 октомври.

„Това не е рекламен клип, нито версия, оформена от заглавията или боксофис класациите, а истинската история. Животът ми се разгръщаше пред очите на публиката и в същото време оставаше дълбоко личен – именно в това е разликата. Става дума за това откъде съм тръгнал, с какво съм се борил и какви избори съм направил. Славата може да замъгли истината – това е моят опит да я върна на фокус“, споделя той.

Мемоарите, написани в сътрудничество с Майкъл Флеминг, засега са без официално обявено заглавие. Финансовите параметри на договора не се разкриват.

81-годишният актьор присъства както на големия екран, така и в публичното пространство вече десетилетия. Син на холивудската легенда Кърк Дъглас, той пробива през 70-те години със сериала „Улиците на Сан Франциско“, а по-късно затвърждава статута си с роли в емблематични филми като „Фатално привличане“, „Уолстрийт“ и „Първичен инстинкт“. Като продуцент стои зад носителя на „Оскар“ „Полет над кукувиче гнездо“ – проект, който баща му дълго време мечтае да реализира.

В личен план Дъглас преминава през тежки изпитания – борба с рак и със зависимости, както и усилията да изгради собствена идентичност извън сянката на баща си. Бракът му с актрисата Катрин Зита-Джоунс, сключен през ноември 2000 г., първоначално поражда скептицизъм заради разликата във възрастта, но с времето се превръща в една от най-устойчивите връзки в Холивуд.

„За първи път Дъглас е готов да разкаже нефилтрираната история на живота си – от сянката на Кърк Дъглас до собствената си слава“, посочват от Grand Central Publishing. Освен за своите демони и разочарования, актьорът говори и за триумфите си – победата над рака в четвърти стадий и 25-годишния си брак с Катрин Зита-Джоунс, който опровергава съмненията и се превръща в една от най-дълготрайните любовни истории в киноиндустрията.

Освен двете награди „Оскар“ – за ролята си в „Уолстрийт“ и като продуцент на „Полет над кукувиче гнездо“ – Дъглас е носител на пет отличия „Златен глобус“, награда „Еми“ и приза за цялостен принос на Американския филмов институт. Той е и дългогодишен филантроп и активист, а през 1998 г. е назначен за Посланик на мира от генералния секретар на ООН Кофи Анан.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата