Казва, че един от най-хубавите моменти от детството му е, когато разбира, че е забавен. Той използва чувството си за хумор като броня, за да прикрие тъгата си, но и открито говори за тревожността си, която го следва през целия му живот.
Въпреки нея той е успешен актьор, номиниран за две награди „Оскар“.
Новият му филм „Истинска болка“ е написан и режисиран от самия него. За този филм в неделя Джеси Айзенбърг спечели награда за най-оригинален сценарий.
Във филма Айзенбърг и Кийрън Кълкин играят братовчеди от еврейски произход, които отиват в Полша, за да научат за Холокоста и да посетят дома от детството на покойната си баба, но не изпитват емоциите, които очакват. Филмът е вдъхновен от действително пътуване на Айзенбърг и жена му през 2007 г.
„Просто си спомням, че не изпитах катарзиса, който си мислех, че ще изпитам пред тази триетажна жилищна сграда“, казва той пред GQ. „Този дисонанс остана в мен.“
Джеси Айзенбърг е роден през 1983 г. в Ню Йорк, но израства в Ню Джърси. Баща му ръководи болница, преди да стане преподавател в университет, а майка му е професионален клоун в продължение на 20 години. Затова е парадоксално, че Джеси не е щастливо дете.
Той пропуска една година от училище заради психични проблеми.
„За мен беше мистериозно защо всички не плачем по цял ден, защото просто ми се струваше, че светът е толкова тъжен и страшен“, казва Айзенбърг пред GQ.
Споделя, че най-хубавият му момент от детството е, когато негов приятел му казва, че е забавен.
„Дотогава никога не съм мислил за себе си като за забавен. Мислех, че по-голямата ми сестра е забавна. Това беше първият път, когато някой потвърди това за мен“, казва Айзенбърг пред "Гардиън".
Джеси има два сестри – Кери и Хали Кейт. По-голямата от тях, Кери, играе от ранна възраст в театър на Бродуей заедно с Джеси. Известно време той е дубльор в „Коледна песен“, а по-късно има малка роля в пиеса на Тенеси Уилямс. „Не бях добър в нито една от тях. Бях там, защото сестра ми се занимаваше с това, а аз исках да бъда с нея“, споделя той.
Въпреки това, борейки се да се впише в света, Айзенбърг намира отдушник в актьорството.
През 1999 г. той дебютира в телевизионния сериал „Get Real“, но той спира да се излъчва след само един сезон. Като ученик в гимназията получава роля в независимия филм „Роджър Доджър“, където играе 16-годишен младеж, който прекарва нощ в града с чичо си, който е женкар. За работата си по филма Айзенбърг е обявен за „най-обещаващ нов актьор“ на филмовия фестивал в Сан Диего.
Постепенно той става популярен в Холивуд. Ролите в „Китът и сепията“, „Щуротии в лунапарка“ и „Земята на зомбитата“ му носят световната слава. Големият пробив обаче идва с ролята му във филма „Социалната мрежа“, където играе създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг. За ролята си той получава първата си номинация за „Оскар“.
Въпреки успехите си Айзенбърг цял живот се бори с тревожност.
„Винаги се чувствам така, сякаш съм на пет минути от това да ме изгонят от хотелската стая“, казва той в началото на кариерата си.
Освен актьор Айзенбърг пише и участва в пиеси – „Асунсион“ (2011 г.), комедия, посветена на приятелството на двама мъже, „Ревизионистът“ (2013 г.) и „Трофеите“ (2015 г.) за борещ се с проблемите си режисьор, който преследва любовта си от детството. Но той свежда това до минимум.
„Смятам, че правенето на пиеси е напълно поглъщащо, по начин, който не ми се струва устойчив. Притеснявам се за представлението от момента, в който се събудя. Единственото спокойствие, което имам в деня си, е след като то приключи“, казва той пред "Гардиън".
За разлика от много други актьори Айзенбърг казва, че се притеснява от известността си, добавя и че не харесва папараците.
„Моментът, в който се оплача от непропорционалното съотношение между прекрасните привилегии, които получавам [като публична личност], и дребните неудобства, с които се сблъсквам, е моментът, в който се надявам някой да ме удари“, казва той и добавя, че осъзнава, че е привилегирован.
„Когато си помисля за късмета, който имам, не само че съм роден в Америка, но и че мога да правя нещата, които искам да правя, се чувствам доста глупаво да изпитвам тревога.“
