БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На достолепните 95 години си отиде Джийн Хекман.

Днешните зрители не го познават, тъй като спря да се снима – а имаше в актива си 101 заглавия! - през 2004 г., но моето поколение добре го помни, тъй като израсна с филмите му.

Помня неговата енергична походка на тигър, скорострелните му реплики, скептичната му усмивка под неизбежния мустак, точното пласиране на всеки персонаж и най-вече неговите паметни  изяви, с които спечели награди и възхищението на публиката и специалистите – от „Лилит“ (1964) на Робърт Росен до „Добре дошли в Музпорт“ (2004) на Доналд Петри…

Най-добрите си роли прави при Артър Пен в „Бони и Клайд“ (1967) и „Нощни действия“ (1973), при Клинт Истууд в „Непростимо“ (1992) и „Абсолютна власт“ (1997), в дилогията „Френска връзка“ (1971, 1975) на Уйлям Фридкин и Джон Франкънхаймър, „Правилата на доминото“ (1977) на Стенли Краймър, „Мисисипи в пламъци“ (1988) на Алън Паркър, без да забравяме участието му в култови творби, носители на „Златна палма“ и „Оскар“ – „Плашилото“ (1973) на Джери Шацбърг, „Разговорът“ (1974) на Франсис Копола, „Френска връзка 1“, 1971, на Фридкин и „Червените“ (1981) на Уорън Бийти.

Беше еднакво добър в екшъните – „Обществен враг“ (1998) на Тони Скот, в психологическите драми – „Присъда за продан“ (2003) на Гари Фледър, уестърните – „Джеронимо“ (1993) на Уолтър Хил и „Уайът Ърп“ (1994) на Лорънс Каздън, фантастиката – „Супермен“ (1978) на Ричард Донър и комедиите – „Клетка за птици“ (1996) на Майк Никълс, „Сърцеразбивачки“ (2001) на Дейвид Миркин, „Кланът Таненбаум“, (2001) на Уес Андерсън….

Бе универсален талант, работещ с най-изявените постановчици на своето време, спечели два „Оскар-а" за главна и поддържаща мъжка роля за „Френска връзка 1“ и „Непростимо“. През 2004 г. малко неочаквано се отказа от актьорската си кариера, а това си е все пак негово право, написа в съавторство с Даниел Ленихан пет романа между 1999 и 2013 г., от които аз познавам „Бягство от Андерсънвил“ от 2008 г., не гледаше своите филми, водеше отшелнически живот, далече от светската шумотевица и блясък, папараците често снимаха прегърбената му и брадясала фигура на странен старец…

Доживя 95 и се пренесе в по-добрия свят.

За нас остави вдъхновено пресъздадените от него образи, сред които с елмазен блясък се открояват Джими Дойл от „Френска връзка“, Хари Кол от „Разговорът“ и шерифът Литъл Бил Дагет от „Непростимо“.

Почива в мир, Юджийн! Ти изпълни с чест мисията си и остана завинаги в нашите сърца!

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 167 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...