"Свободна Европа"

Още като малко дете през 40-те и 50-те години на миналия век се изявява в радиото и става звезда в детско телевизионно шоу. След това работи като сервитьор и музикант в нощни клубове, а през 60-те прави музикална кариера под псевдонима Джо Ричи. Истинската му звезда обаче изгрява през 70-те години в киното, когато е забелязан от Робърт де Ниро и Мартин Скорсезе. Останалото е история.

Той е живата икона в комедията и гангстерските филми Джо Пеши и на 9 февруари навърши 78 години. За него легендарният американски комик и писател Джордж Карлин казваше, че „изглежда като човек, който може да ви реши проблемите“.

„Той не се мотае наоколо. Всъщност Джо Пеши може да се справи с проблеми, с които дори Господ не може. Години наред се молих на Бог да направи нещо с шумния ми съсед и лаещото му куче, а Джо Пеши се справи с [него] само с едно посещение“, гласи известният цитат на Карлин за колегата му.

Този имидж на Пеши не е случаен. Въпреки че кариерата му в Холивуд включва някои емблематични комедии като „Сам вкъщи“, „Смъртоносно оръжие“ и „Братовчед ми Вини“, той остана в историята на киното преди всички с гангстерските си превъплъщения. Сред тях бяха Томи от „Добри момчета“, Ники от „Казино“, както и Ръсел от „Ирландецът“ – все филми на Мартин Скорсезе.

Именно с него тръгва и дългият път на Джо Пеши в Холивуд. Дебютът му в киното е през 1976 г. в The Death Collector, но сякаш остава незабелязан от критиката. Ролята на Пеши обаче привлича вниманието на Де Ниро, който показва филма на Скорсезе. Така режисьорът решава да го покани в „Разяреният бик“ от 1980 г. Там тримата работят заедно за пръв път, а Пеши получава за ролята си на Джоуи първата си награда – БАФТА за най-добър дебютант, както и номинация за Оскар за поддържаща роля.

Следват роли в „Еврика“ и „Лесни пари“ през 1983 г., а през следващата година е премиерата на „Имало едно време в Америка“ на Серджо Леоне, в който Пеши и Де Ниро отново си партнират. През 1989 г. Джо играе с Мел Гибсън и Дани Глоувър във втората част на „Смъртоносно оръжие“. Филмът има огромен успех и логично Пеши е поканен да участва и в следващите две части през 1992 и 1998 г.

Истинският му успех обаче идва в началото на 90-те, когато е поканен да играе заедно с Робърт де Ниро и Рей Лиота в „Добри момчета“. За ролята си на импулсивния и агресивен мафиот Томи де Вито той получава Оскар и номинация за Златен глобус – за поддържаща роля.

След това играе в „Сам вкъщи“, JFK, A Bronx Tale, „Казино“, „Добрият пастир“ и „Ранчото на любовта“, след който актьорът се оттегля от голямото кино. През 2019 г. обаче Мартин Скорсезе събира Джо Пеши, Ал Пачино, Робърт де Ниро и Харви Кайтел в „Ирландецът“. За ролята си на мафиотския бос Ръсел Буфалино Пеши получава последните си три големи номинации за поддържаща роля – за Оскар, Златен глобус и БАФТА.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Любов е всичко, което можеш да предадеш. Предателство може да има само ако има любов.“

Джон Льо Каре, английски писател, роден на 19 октомври преди 95 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...