На сайта peticiq.com е публикувано отворено писмо до народните представители и министъра на културата от група читалища относно резултатите от Програма "Читалища" на Министерство на културата, оповестени на 9 декември. Писмото вече е подписано от над 110 читалища от цялата страна.

Ето пълния текст на писмото. Заглавието е SKIF.

---

Програма "Читалища" на Министерство на културата е от ключово значение за запазването и развитието на народните читалища в България - институции, които играят съществена роля за поддържането на духовността, културната идентичност и образованието на местните общности. Чрез тази програма се предоставя възможност за осъвременяване на инфраструктурата, внедряване на нови технологии и насърчаване на творческите изяви. Положително оценяваме ангажираността на Министерството с тази инициатива, която не само демонстрира загриженост към читалищата, но и създава условия за по-доброто им интегриране в съвременния културен контекст.

Вярваме, че подобни програми трябва да продължат да бъдат приоритет на държавната културна политика, тъй като читалищата са уникална българска институция, която заслужава устойчиво развитие и подкрепа.

Това становище има за цел да изрази нашето мнение относно резултатите от проведената конкурсна сесия по Програма "Читалища", както и да предложи препоръки за подобряване на нейното прилагане в бъдеще.

В тази връзка, моля, приемете следното становище, в което открояваме:

1. Голям интерес и необходимост от програмата

Програма "Читалища" е привлякла значителен интерес, доказателство за което е големият брой подадени проектни предложения от народни читалища в цялата страна. Според публикуваните резултати общо 1423 читалища са кандидатствали със свои проекти. Това показва ясна потребност от подобни инициативи, тъй като много от читалищата се нуждаят от подкрепа за реализиране на своите идеи и за посрещане на съвременните предизвикателства.

Въпреки значителния интерес само 81 проекта са одобрени за финансиране, което представлява под 6% от всички подадени кандидатури.

Този дисбаланс е индикатор за недостиг на средства по програмата и за това, че значителна част от потенциално стойностни проекти остават нереализирани.

2. Основни недостатъци в прилагането на програмата

2.1. Ограничен бюджет и недостатъчно финансиране

Един от основните проблеми е очевидният недостиг на бюджетни средства, който не позволява да се подкрепят дори половината от подадените проекти. Огромният брой проекти, които са оценени положително, но не могат да бъдат финансирани, оставя усещане за несправедливост и демотивира кандидатите.

2.2. Неаргументирано приоритизиране на проектите на градските читалища

Над 75% (1 883 436.45 лева) от предвидените средства по програмата ще отидат за финансиране на градски читалища, а под 25% (616 533.21 лева) за проекти на селски читалища.

Напомняме, че според данните на НСИ 80% от читалищата в България са селски и 20% са градски. Този дисбаланс във финансирането не е ясно обяснен и аргументиран.

2.3. Липса на прозрачност в мотивите за класиране

Сред основните недостатъци е липсата на ясно обосновани мотиви към резултатите от класирането. Както за одобрените за финансиране проекти, така и за тези, които са получили по-малък брой точки, няма публикувани обяснения за оценката. Това създава недоверие в процеса и затруднява кандидатите да разберат причините за успеха или неуспеха на техните предложения.

2.4. Еднакви точки при класиране

Прави впечатление, че множество проекти са получили еднакъв брой точки, което подсказва, че критериите за оценка не са достатъчно ефективни за разграничаване на качеството на предложенията. Това поражда въпроси относно обективността на оценяването и изисква по-прецизна методика за точкуване.

2.5. Липса на достатъчно широк обществен диалог

Министерството на културата трябва да бъде поздравено, че програма "Читалища" беше обявена за обществено обсъждане. Периодът на обсъждането през август обаче не беше подходящ, което е видно и от това колко малко становища бяха подадени. Министерството на културата трябва да вложи повече ресурси и усилия в общественото обсъждане на толкова важна нова програма. Не е ясно, например, дали Регионалните експертно-консултантски и информационни центрове (РЕКИЦ) "Читалища" са били ангажирани в популяризирането на общественото обсъждане.

Не е ясно и защо програма "Читалища" не е подложена на обсъждане в Националния съвет по читалищно дело, който е създаден по член 5 от Закона за народните читалища.

Изглежда, че в работната група за разработване на програмата и нейните критерии като представител на читалищата е включен единствено Съюзът на народните читалища.

Макар тази организация да има своето място и авторитет, считаме, че е необходимо включването на повече мнения от различни читалища и читалищни сдружения, за да се гарантира по-широко представителство на гледните точки и потребности.

В заключение, на база направения анализ предлагаме следните препоръки за подобряване на Програма "Читалища":

Към народните представители в 51-вото Народно събрание:

1. Гарантирано включване на минимум 10 милиона лева за Програма "Читалища" в член 1 от Закона за държавния бюджет за 2025 г, в разходи по централния бюджет за 2025 г. за изпълнение на политики в област "Култура и изкуства".

Към момента не е ясно дали Програма "Читалища" е включена в бюджета на Министерството на културата. Нейното прекратяване би нанесло сериозни щети на читалищния сектор.

Нещо повече, за да може Програмата да отговори на големия интерес и потребности на читалищата, е необходимо значително увеличаване на финансирането. По-големият бюджет ще позволи подкрепа на по-голям брой проекти и ще гарантира по-широко въздействие върху развитието на читалищната дейност.

Към министъра на културата:

1. Преразглеждане на критериите за оценка: Критериите за оценка следва да бъдат преработени с цел по-прецизно разграничаване на качеството на проектите и избягване на ситуации с еднакви точки. Да се обсъди създаване на направления в програмата, насочени към читалища в селата и градовете.

2. Задължително публикуване на мотиви към резултатите: С цел повишаване на прозрачността и доверието в програмата е необходимо да се публикуват мотиви за всяка оценка - както за одобрените, така и за неодобрените проекти.

3. Широко обществено обсъждане на следващите конкурсни сесии: Включването на повече читалища в процеса на обсъждане на критериите за допустимост и оценка ще допринесе за по-ефективното прилагане на програмата. Необходимо е да се потърси мнението на различни участници от читалищния сектор.

Считаме, че изпълнението на тези препоръки ще допринесе за оптимизацията на Програма "Читалища" и ще гарантира, че тя ще продължи да бъде ефективен инструмент за развитие на читалищата като уникален културен феномен в България.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.