СТЮАРТ ХЕРИТИДЖ, "Гардиън"
Превод от английски за "Литературен вестник" - Нина Стоянова
Щом веднъж започнеш да разпознаваш конструкцията „не е Х, а е Y“, тя става неотменима част от зрителното ти поле. Наблюдателността се изостря до степен на натрапчивост; формулата се просмуква в мисленето, настанява се в подсъзнанието.
Ако не сте гледали филма „Числото 23“ (2007) с Джим Кери – смятайте се за щастливци. Историята за човек, обсебен от едно число до степен на лудост, някога ми изглеждаше нелепа. Днес усещането е по-скоро документално. Моето лично „число 23“ е реторическа фигура: „не е Х, а е Y“. Тя е навсякъде. Достатъчно е да се поддам на слабостта и да се плъзна из алгоритмичната пустош на Facebook и веднага се натъквам на формулировки от рода на: „Самоусъвършенстването не е мода, а промяна в начина на живот“, „Малките победи не са просто мигове, а същинската тъкан на живота“. Щом веднъж я видиш, вече не можеш да я пренебрегнеш. През уикенда, по време на тренировка, инструкторът ми почти изкрещя вариация на същото. Вчера персонаж от сериал, който рецензирах, постъпи аналогично – и аз в отговор редуцирах оценката му с една звезда. Произходът е ясен. „Не е Х, а е Y“ е характерен белег на машинното писане – една от най-коварните следи на ChatGPT. Какъвто и да е подаденият въпрос, системата почти неизбежно ще прокара тази конструкция в отговора си. Попитайте дали да добавите още шунка към пастата – ще получите: „Шунката не е просто вкусна – тя прави всичко останало по-вкусно“. Формулата се е превърнала в съкратен знак за ленив, автоматизиран текст. Достатъчно е да я срещна – и се напрягам, с почти рефлексно подозрение, че насреща не стои човек. Възможно е, разбира се, всички примери да са напълно естествени; но самият факт, че вече не можем да приемаме това за даденост, е показателен за духа на времето.
Макар конструкцията да предхожда изкуствения интелект, днес я възприемам почти изключително като негов отпечатък. Преди няколко седмици гледах отново сериала Mad Men („Момчетата от Медисън авеню“). Дон Дрейпър представя часовник: „Това не е уред за време – това е повод за разговор“. Преди десетилетие бих оценил елегантността на формулировката; днес тя звучи като реплика, изхвърлена от чатбот между две дневни чаши уиски.
Има и други езикови маниери със сходен произход: „тихо въздействащ“, „дълбоко трансформиращ“ и т.н. Също и прекомерната употреба на тирета – макар да признавам, че и аз не съм невинен в това отношение. Но нищо не ме преследва така настойчиво, както „не е Х, а е Y“. Това вече е всекидневие. Бдителността е прераснала в автоматизъм на мисълта. „Това не е прозорец – това е портал към нов начин на мислене.“ „Това не е хранително отравяне – това е тихо, но въздействащо напомняне да не се яде сурово пиле от кухненския под.“
И ето защо, щом седна пред бюрото, изразходвам непропорционално много усилия да избягвам всяка вариация на тази формула – за да не решите, че пиша с помощта на изкуствен интелект. Оказва се по-трудно, отколкото изглежда. Използвах я буквално преди няколко абзаца. Това само усилва решимостта ми да доказвам, че съм човек. Какво още се изисква – да дойда у вас и да импровизирам текст на място? Да изпратя проби от слюнка? Приемам всяко условие.
Вероятно това няма да продължи вечно. Технологиите се развиват с такава скорост, че „не е Х, а е Y“ скоро ще изглежда анахронично. На негово място ще се появи нов стилистичен тик – не по-малко зловещ, но по-труден за разпознаване. А ако това не се случи, имате пълното ми съгласие да ме изолирате за собствена безопасност. „Това не е лишаване от свобода – ще ми кажете, затваряйки вратата, – това е тих рестарт.“
