Препубликуваме интервюто на чешкия кинематографист Иржи Менцел заради актуалността му.

Иржи Менцел  - едно от големите имена на чешкото кино, беше в София за фестивала "CineLibri". По същото време на български излезе и книгата му „Капризни години“. Вижте какво каза известният режисьор пред БНТ: 

„Капитализмът е смешен, комунизмът е трагичен. Това, което става в света сега е една мешавица - всяка трагедия има своите смешни страни. Не бих взел Доналд Тръмп за актьор в мой филм, защото чак толкова лоши филми не правя. 

Имах смешен живот. Просто имах голям късмет. За това, което мога и знам, стигнах доста високо. Получих повече, отколкото заслужавам. Кой днес може да каже това? Говоря лошо за себе си, защото по-лошо е, когато другите говорят лошо за мен. 

Проблемът в Чехия е, че много умни хора се разбягаха в края на миналото столетие, а сега продължават да напускат. Тъпаците решават нещата в демократичната държава – те просто са повече. При това положение как да се изявят умните? Глупавите водят нещата към ада. Те непрекъснато обръщат очи към руснаците. 

Има демократични страни, където повече умни хора са на власт. Има и страни, които нямат достатъчен потенциал за демокрация. И това е пътят към ада. 

Хуморът е само една част от моите филми. Зад усмивката се крие много горчилка. 

Швейк е фигура с много лица. Зависи от коя страна гледате на него. Испанците имат Дон Кихот, руснаците – Идиот, ние – Швейк. Това е характеристика на съответния народ.

Не ходя на кино. Не гледам филмите си, аз съм ги гледал! Големите продукции в киното ще останат и в бъдеще, но техниката върви с такива големи крачки напред, че филми на практика може да прави всеки. Обаче това е жалко за киното. 

Цялата човешка история е проява на егоизъм. Кога е имало някаква саможертва? От време на време възниква идея, която се опитва да спре егоизма. Обаче човешката история е история на егоизма. Не бива да бъдем слепи за това.“

 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата