"Бих желала промени, като искам те да започнат от самата гилдия на пишещите. Тези формации, организации, съюзи на писателите, които се градяха на един формален принцип, вече не са според мен работещи. Поетът е индивидуалист, той трябва да бъде себе си. Не разбирам нетолерантността на поети от един съюз към поети от друг съюз, ние трябва да имаме толерантност един към друг и тя да дойде от самите нас. Разбирам, че ако някой пише лирическа поезия, може да симпатизира на такъв вид поезия от други колеги – това го разбирам, но не и да има деление по отношение на съюзи. Ние злоупотребяваме с властта, особено когато имаме медийна власт. Тези неща искам да се ограничат и да имаме повече търпимост един към друг.

Също така искам културните институции да осигурят повече условия и възможности колективно авторите да се изявяват, а не да се грижат за авторите поотделно. Нужна ни е повече взаимност, колективност. Да се организират срещи с авторите, форуми, а не само два пъти в годината – фестивал „София-Поетики“ и Коледният базар на книгата в НДК, които сами по себе си са прекрасни възможности за изява, но не са достатъчни. Както неведнъж съм го казала, добре е да накараме писателите да се чувстват полезни, както е във Франция – те са ангажирани всяка седмица с подобни срещи в различни градове, срещат се с читатели, правят се дискусии за произведенията и т.н. Ние не се грижим за авторите – прави се форум по случай детската книга през април и Коледния панаир на книгата и това е всичко.

Трябва поезията да навлезе повече и в училище. Трябва да възпитаваме децата на изящна словесност. Ако не го правим, ако не събудим интереса им, сме загубени – загубени са издателите, писателите и ние като общност."

Аксиния Михайлова, поетеса, носителка на наградата "Аполинер" , пред "Литературен вестник" в отговор на въпроса какво би желала да се промени в обстановката в България за пишещите хора

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 167 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина