ЕВГЕНИ ДАЙНОВ, Клуб Z
Една от големите разлики между демокрация и диктатура е, че в демокрацията те преследват за действия, а не за думи. Например, в Лондон ще те арестуват за тероризъм, ако те хванат да вкарваш бомба в Тауъра. В диктатурата, обаче, ще те окошарят за тероризъм, защото си написал: „Мисля да свалям правителството, хаха...”
За тази си реплика един българин вече лежи, без да е хванат с бомба, за тероризъм. А значи - живеем в диктатура. Арестуват за думи, а не за действия….
В България също живеем в първите месеци на диктатура и това променя всичко.
Например, как да възприема твърдението на зам.-министър Деница Сачева за публикувания от МОН документ, по силата на който ДАНС ще добие непрестанен достъп до цялата информация за всички учащи се в България - че този документ бил имал „обществен, а не полицейски характер”? Да не би ДАНС да се е пререгистрирала като НПО? Не е, разбира се. Просто се е превърнала в Държавната сигурност на днешния режим.
По силата на този документ, днешната ДС ще следи - предполага се, от „обществена гледна точка” - кой учащ какви ги върши. И какво ще прави с информацията? Нещо обществено? Няма. Ще превръща (вижте по-горе) обществени изяви в криминални такива. Както се случва при диктатурата.
След като Сачева ми отвори очите - вече знам каква е крайната цел на усилието на ДАНС/ДС да знае всичко и по всяко време за всички учащи. Целта е формиране на доноснически апарат, с помощта на който всяка дейност на обществената арена да бъде превърната в криминално деяние. Всеки да може да бъде арестуван за думите си, не за действията си.
Тъй като това съм го живял в първите три десетилетия от живота си, помня как се правеше. Споделям за онези, които не помнят или са предпочели да забравят.
Целта на тоталното следене е всеки учащ да може да бъде превърнат в доносник. Да донася какво говорят съучениците му, родителите, техните приятели. Как изглежда това ли? Хващат някого с цигара коноп. Влачат го в РПУ. Преди униформените да започнат да го бият обаче се появява спасител. Един такъв чистичък, учтив, облечен в цивилен костюм, говори на „вие”. И предлага сделката: няма да те тикнем за три години в зандана, ако започнеш да споделяш с нас какво чуваш и от кого...
Най-важната цел са, разбира се, даскалите. Прекалено образованите - а повечето даскали, особено университетските, са такива - са схващани като особено опасни от всички диктатури. Та гореописаната сценка най-вероятно все по-често ще завършва с предложение провинилият се студент да започне да докладва на ДАНС/ДС какви ги говори еди-кой си на лекции. Казва ли нещо срещу правителството? Подкопава ли, да ползвам речника на прокуратурата, вярата на народа в институциите на властта? Всява ли съмнение в морала на милиционерите, прокурорите, министрите?
Така стоят нещата при диктатурите. А при демокрациите, ще питате? На една демокрация не би й хрумнало да дава на контраразузнаването си възможността за тотално следене на цялата си младеж. Такъв казус не би възникнал изобщо, камо ли някой зам.-министър да обяснява, че следенето било имало обществен, а не полицейски характер.
Трябваше да стъпим в XXI век, за да си признаят мои студенти от втората половина на 80-те години, че след всяка моя лекция са се събирали и са се наговаряли да поемат риска да не ме натопят за онова, което съм говорил. Било е смело решение, всеки път. Защото, при една разгърната диктатура, към каквато са ни подкарали, положението е следното: ако си чул някой да говори против властта пред група хора, и ако някой от тях го е натопил, ти също се оказваш в ареста - защото не си топил и ти, пардон, не си проявил „достатъчно бдителност”.
Онези студенти бяха смели хора. Да видим, в близките месеци, какви ще са студентите, намиращи се под постоянния взор на днешната Държавна сигурност.
Май все пак ще се наложи да свалям властта, хаха...
* Със съкращения
