РУМЕН ЛЕОНИДОВ, БНР

„Светът трябва да върви към повече духовност, човечеството губи войната с материалното. Чрез някои от стиховете си се опитвам да вразумя човечеството, но съм безсилен да го направя. Много преди мен, може би и след мен, ще има хора на перото, на духа, които ще искат да вразумят хомо сапиенса, защото ние всички сме от едно племе, независимо че говорим различни езици, живеем в различни епохи, различни вероизповедания изповядваме.

Ние сме едно племе, което обаче вместо да се вразумява и да сънува приказни сънища, то това, което сънува и го прилага в реалността, са ужасите. Това не са само войните.

Като рухна социализмът, смятахме, че ще вървим напред, към съвършенство. Неизбежните военни конфликти между бивши и настоящи империи продължават, но не е това най-важното. Най-трагичното е, че човечеството загуби според мен войната пред материалното, пред плътта, пред стихийната мегаломания да се запасяват, да се върви към някакъв суперлукс.

Алчността убива. Алчният човек, когато е производител или има фирма, не му стигат парите. Това става самоцел в един момент.

Развращава се и потребителят. Обикновеният човек гледа телевизии, интернет, гледа луксове, гледа филми и си смята: защо моят живот е толкова скапан, защо в този живот аз нищо не получих. А той всичко е получил сигурно. Това да имаш здрави деца, човек, който да се опре до тебе, родителите ти да не гинат в глад и студ, да може да ги изпратиш достойно. Да работиш, колкото ти е дал Господ, да знаеш своите качества, своите таланти и да не искаш повече от това.

Турските сериали се харесват толкова у нас, защото съдържат морал, а морал няма старомоден – или го има, или го няма. Там има патриархално-битови отношения, има и съвременни, но при всички случаи доброто и злото се боричкат, подлостта в човека, която си я има, страховете в човека, желанието му да измами, да заобиколи закона, желанието между мъжете и жените да си крадат по-красивите от съперника или съперничката. Това не е Шекспир, не са световни проблеми, но са много човешки. Затова на Балканите, тук, специално у нас се гледа страшно много. Интелигентни жени, по-малко интелигентни – всичко се изравнява, защото това е жаждата на жените в България, на уморените същества, които изнесоха целия преход с деца, с мъже – безумно отчаяни, напиват се, гърмят се, родители, които трябва да се гледат… И всичко това, в един момент седят майка и дъщеря, може би и внучка ще седне скоро, и гледат един свят, в който има добро и лошо и те се борят.

Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените.“