„Ако съм искрен днес, какво значение има дали ще съжалявам за това утре.”
„В нас има нещо, което няма име, нещото, което сме.”
„Използваме думите, за да се разбираме едни други, а понякога, за да се откриваме едни други.”
„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”
„Хаосът е просто ред, който очаква да бъде дешифриран.”
„Съжалявам, ако това, което за теб е нещо малко, за мен е всичко.”
„Може би само в света на слепите всичко ще бъде такова, каквото е в действителност.”
„Мъжете са еднакви. Мислят, че след като са излезли от корема на жена, значи знаят всичко за жените.”
„Въпросите ти са грешни, ако вече знаеш отговора.”
„Що се отнася до чувствата на сърцето, прекалено много е винаги по-добре от прекалено малко.”
„Единственото обяснение за съществуването на религиите е смъртта. Те се нуждаят от смъртта така както ние се нуждаем от храната.”
„Харесването е най-добрата форма на собственост, а собствеността – най-лошата форма на харесване.”
„В крайна сметка всички животи свършват прекалено рано.”
„Ако не можем да живеем изцяло като хора, нека поне направим всичко възможно да не живеем изцяло като животни.”
ЖОЗЕ САРАМАГУ – португалски писател, роден на 16 ноември 1922 г. Творчеството му е фокусирано върху исторически събития, като акцентът е върху човешкия фактор. Някои негови книги са били забранявани в Португалия, защото са определяни като религиозно обидни. Сарамагу е бил атеист. Той получава Нобелова награда за литература през 1998 г. Харолд Блум го определя като най-великия съвременен романист. У нас са издавани книгите му „Възпоменание за манастира”, „Евангелието по Исуса Христа”, „Слепота”, „Приумиците на смъртта” и др. Умира през 2010 г.
