„Любовта е борба и още – огромна лъжа и няколко шамара.”
„Не можеш да се застраховаш срещу любовен пожар.”
„Аз не пея за всички – аз пея за всеки.”
„Умирам от любов по петстотин пъти на вечер.”
„Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето.”
„Колко хубав е животът в дните, когато публиката е талантлива!"
„Америка ми е омръзнала! Аз не ги разбирам, те не ме разбират!"
"Живея така, както пея, и пея така, както живея."
"Не се интересувам от това, което казват хората. Не ми пука за техните закони."
"Без любов сме нищо."
"Когато любовта охладнява, нужно е или да се разгори, или да се изхвърли. Това не е такъв продукт, който може да се съхранява на прохладно място."
"Трябва да напуснеш мъжа, преди той да го направи."
"През целия си живот не съм се подчинявала."
"Мисля, че трябва да платиш за любовта с горчиви сълзи."
"Смъртта е началото на нещо."
„Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си.“
ЕДИТ ПИАФ – френска певица на шансони, родена на 19 декември 1915 г. Смятана е за символ на Франция. Музиката й е отражение на трагичния й живот. Най-известните й песни са „La vie en rose“ (1946), „Milord“ (1959), „Non, je ne regrette rien“ (1960). Животът й е изпълнен с контрасти и странности — световна слава, лични нещастия, малка и крехка фигура, но мощен и характерен глас. Умира от рак на черния дроб на 11 октомври 1963 година. Въпреки че е отказано погребение от римокатолическия архиепископ заради начина й на живот, погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклоници.
