„На живота трябва да се придаде смисъл, защото е очевиден фактът, че той, сам по себе си, няма такъв.”

 „Аз съм малко бавноразвиващ се, подобно на повечето американци.”

„Истинският лидер няма нужда да води – достатъчно му е да посочва пътя.”

„Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот.”

„Единственото нещо, което никога не ни достига, е любов. И единственото нещо, което никога не даваме достатъчно, е любов.”

„Това, което трябва да се поддържа със сила, е обречено.”

„Човек, който никога не е бил измъчван от невроза, не може да има реална представа за страданието.”

„Човек е в състояние да спи почти навсякъде, но трябва да има място, където да работи. Дори да не създава шедьовър. Дори слабият роман изисква стол за сядане и уединение.”

„Растежът е скок в тъмното, непредумишлено действие, лишено от предимството, което дава опитът.”

„Хаосът е платното, върху което е написана реалността.”

„Смисълът на изкуството е в това да стигаш до край. Ако започнеш с барабаните, трябва да завършиш с динамит или тринитротолуол.”

„Книга, която просто си стои на рафта, е загубен боеприпас.”

„Сексът е едно от 9-те условия за прераждане. Останалите не са толкова важни.”

 

ХЕНРИ МИЛЪР - американски писател и художник, роден на 26 декември 1891 г. Известен е с романите „Тропика на Рака”, „Тропика на Козирога” и „Черна пролет”, които пише в Париж през 30-те години на ХХ век. В тях се препритат автобиографични, еротични, философски и мистични моменти. Автор е и на разкази, есета и критика. Умира през 1980 г.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата