„Да можеш да забравяш - това е здрав разсъдък. Непрекъснато да си спомняш - това е смахнатост, лудост.

„Не трябва да чакаш вдъхновението. Трябва да го подгониш със стик за голф.“

„Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта.”

„Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество.”

„Животът често не опира до това да имаш добри карти, а да изиграеш лошата ръка добре.“

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.”

„Предпочитам да изпея една дива песен, след което да експлодира сърцето ми, пред това да живея хиляда години, гледайки собствената си деградация в страх да не се намокря.“

„Истинската функция на човек е да живее, а не да съществува. Няма да си губя времето в опит да го увелича. Напротив – ще използвам времето, което ми е отредено!“

„Мъжът рядко оценява достатъчно жените, поне докато не остане без тях.“

„Човекът с тояга е законодател, господар, комуто трябва да се покоряваш, макар и да не е необходимо да търсиш неговата обич.”

„Но пазете се. Тия буржоазни градове ще ви убият. Вземете например това гнездо на търгаши, в което ви срещнах. Те дори не могат да се нарекат гнилоч. В такава атмосфера човек не може да си опази здравето. Тя е атмосфера на низостта и вие не ще намерите между тях ни един човек, който да се издига над тая низост. Те всички, и мъжете, и жените, са само одушевени стомаси, управлявани от семейни апетити…“

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.“

„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.“

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.“

„Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си."

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.“

„Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: „Изяж или ще бъдеш изяден“. Вълчето не можеше да определи закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с основните принципи, върху които почиваше този закон. То дори не мислеше за закона – спазваше го, без изобщо да мисли за него.“

ДЖЕК ЛОНДОН – американски писател, роден на 12 януари 1876 г. Автор е на над 50 книги, в които разказва за силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са “Морският вълк”, “Белия зъб”, “Дивото зове”, “Мартин Идън”, “Лунната долина”, „Белю Пушилката“ и др. Започват да го публикуват в навечерието на ХХ в.  Незабравимият му роман „Мартин Идън”, издаден през 1909 г., е илюстрация на това. Той е първият милионер сред писателите. Голяма част от произведенията му днес се класифицират като фантастика и фентъзи. Животът му е не по-малко вълнуващ от творчеството му. Умира на 22 ноември 1916 г.