„Винаги съм се чудел на това, че на жените е позволено да влизат в църквата. За какво могат те да говорят с Бога?”

„Да работиш не е толкова скучно като да се развличаш.”

„Жената е покана за щастие.”

„Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло.”

„Красивото винаги е странно.”

„Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар.”

„Време е да се напия!”

„Харесва ми Вагнер, но моят тип музика е звукът от котка, провисена за опашката през прозореца, опитваща се да се хване за стъклото с нокти.”

„Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия”

„Светът се върти около неразбирателството.”

„Има само три същества, достойни за респект – свещеникът, войникът и поетът. Да знаеш, да убиваш, да създаваш.”

„Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино.”

„Какво е изкуството? Проституция!”

„Единствен Бог може да управлява, без да съществува.”

„Танцът разкрива всичко мистериозно, скрито в музиката. Танцът е поезия с ръце и крака.”

„Всички сме родени, белязани от злото.”

„Всеки, който знае как да забавлява, има правото да говори за себе си.”

„Франция не е поетична. Тя дори чувства когнитивния ужас на поезията. Сред авторите, които използват стихове, тя винаги предпочита най-прозаичните.”

„От утробата на изкуството е родена критиката.”

„Свещеникът е изключителен човек, защото той кара тълпата да вярва в шокиращи неща.”

„Откъдето и да идваш, Рая или Ада, какво значение има, о, красота!”

ШАРЛ БОДЛЕР – френски поет, критик и преводач, роден на 9 април 1821 г. Той е една от най-влиятелните и противоречиви фигури във Франция през ХІХ век. През 1857 публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“. Стихотворенията са високо оценени от малък кръг читатели, но сюжетът им предизвиква недоволството на критиката и широката публика. Основните теми - сексът и смъртта, са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Стихосбирката е преиздадена през 1861 г. със значителни допълнения. Сред другите произведения на Бодлер са „Малки поеми в проза“ („Petits Poèmes en prose“), поредица критически статии, включени в „Pays, Exposition universelle“, изследвания на творчеството на Гюстав Флобер, Теофил Готие и Оноре дьо Балзак, статии в сборниците „Poètes francais“ и „Les Paradis artificiels: opium et haschisch“.

В средата на 40-те години Бодлер се запознава с творчеството на Едгар Алън По. Впечатлен, почти до края на живота си превежда неговите творби. Умира на 31 август 1867 г.