„Винаги съм се чудел на това, че на жените е позволено да влизат в църквата. За какво могат те да говорят с Бога?”

„Да работиш не е толкова скучно като да се развличаш.”

„Жената е покана за щастие.”

„Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло.”

„Красивото винаги е странно.”

„Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар.”

„Време е да се напия!”

„Харесва ми Вагнер, но моят тип музика е звукът от котка, провисена за опашката през прозореца, опитваща се да се хване за стъклото с нокти.”

„Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия”

„Светът се върти около неразбирателството.”

„Има само три същества, достойни за респект – свещеникът, войникът и поетът. Да знаеш, да убиваш, да създаваш.”

„Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино.”

„Какво е изкуството? Проституция!”

„Единствен Бог може да управлява, без да съществува.”

„Танцът разкрива всичко мистериозно, скрито в музиката. Танцът е поезия с ръце и крака.”

„Всички сме родени, белязани от злото.”

„Всеки, който знае как да забавлява, има правото да говори за себе си.”

„Франция не е поетична. Тя дори чувства когнитивния ужас на поезията. Сред авторите, които използват стихове, тя винаги предпочита най-прозаичните.”

„От утробата на изкуството е родена критиката.”

„Свещеникът е изключителен човек, защото той кара тълпата да вярва в шокиращи неща.”

„Откъдето и да идваш, Рая или Ада, какво значение има, о, красота!”

ШАРЛ БОДЛЕР – френски поет, критик и преводач, роден на 9 април 1821 г. Той е една от най-влиятелните и противоречиви фигури във Франция през ХІХ век. През 1857 публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“. Стихотворенията са високо оценени от малък кръг читатели, но сюжетът им предизвиква недоволството на критиката и широката публика. Основните теми - сексът и смъртта, са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Стихосбирката е преиздадена през 1861 г. със значителни допълнения. Сред другите произведения на Бодлер са „Малки поеми в проза“ („Petits Poèmes en prose“), поредица критически статии, включени в „Pays, Exposition universelle“, изследвания на творчеството на Гюстав Флобер, Теофил Готие и Оноре дьо Балзак, статии в сборниците „Poètes francais“ и „Les Paradis artificiels: opium et haschisch“.

В средата на 40-те години Бодлер се запознава с творчеството на Едгар Алън По. Впечатлен, почти до края на живота си превежда неговите творби. Умира на 31 август 1867 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.