„Вместо да се възпитава уважение към закона, по-добре да се възпитава усет за справедливост.”

„Върви уверено в посоката на своите мечти. Живей живота, който си си представял.”

„Изживей всеки сезон като последен. Вдишай въздуха, изпий питие, опитай плод и се остави на въздействието на всяко едно от тях.”

„Ако сте построили замъци във въздуха, работата ви не е била напразна — там им е мястото. Остава под тях да положите основите.”

„Ако сме предварително уверени в посоката на своите мечти и се стремим да живеем живота, който сме си представяли, ще се срещнем с успеха неочаквано и съвсем скоро.”

„Не това, което гледаш, има значение, а това, което виждаш.”

„Нещата не се променят, променяме се ние.”

„Любовта трябва да бъде светлина, защото е пламък.”

„Това, което получаваш от постигането на целите си, не е толкова важно, колкото това какъв ставаш, постигайки ги.”

„Бъди верен на своята работа, своята дума и своите приятели.”

„Избягвайте всякакви начинания, които изискват да носите нови дрехи.”

„Езикът на приятелството не се състои от думи, а от значения.”

„Къде е литературата, даваща израз на Природата?”

„Вместо любов, думи или слава, дай ми истина.”

„Съпричастността към Природата е свидетелство за непоклатимо здраве.”

„Този свят не е нищо друг освен платното на нашето въображение.”

„Тръгнал ли съм да се разхождам, с наслада се оставям на сетивата си. Какво правя в гората, ако ще мисля за нещо извън нея?”

„Сутрешната ранна разходка е благословия за целия ден.”

„Няма друг лек за любовта, освен да обичаш повече.”

„Не наемай човек, който върши работата заради парите, а такъв, който я обича.”

„Мечтите са мерило за нашия характер.”

„Най-добрите управляващи са тези, които управляват най-малко.”

„Бях се самоназначил за инспектор на дъждовните и снежни бури и изпълнявах задълженията си добросъвестно, въпреки че не получавах нито цент за това.“

ХЕНРИ ДЕЙВИД ТОРО – американски писател и философ, роден на 12 юли 1817 г. Смятан е за предшественик на екологичните движения. Световна слава му носи автобиографичната му книга „Уолдън” (1854), в която описва доброволното си отшелничество в колиба край езерото Уолдън, където води природосъобразен живот. Той е сред водещите фигури в движението трансцендентализъм, чиито идеи не само изповядва на теория, но и доказва на практика чрез примера на собствения си живот. Остава ненадминат с пословичната си пестеливост (известен е с това, че е преживявал почти без никакви пари) и със скромността си като човек. Умира на 45 г. в дома на родителите си на 6 май 1862 г. 

Източник: wikiquote.org; brainyquote.com