„Щастието е добро здраве и лоша памет.”

„Надявам се, че никога няма да остарея толкова, че да стана религиозен.”

„Животът е ценност, в която трябва да се инвестира.”

„Самотата е вечна. Единствено нещо, което съществува. Всичко останало е плод на нашето въображение, илюзия.”

„Любовта е заразна като настинката. Тя ти взима здравето, силата , а също и моралните устои, естествено, ако ги имаш. Не всичко е перфектно в този несъвършен свят, само любовта е съвършена в своето съвършено несъвършенство.”

„Не въвличайте чувствата си в това, което виждате. След това може да видите всичко.”

„Животът е мъчение, което трябва да се преодолее със смирение и без цинизъм.”

„На студените хора им е присъща сантименталността.”

„Смъртта е неразбираем ужас, не защото причинява болка, а защото е изпълнена с кошмари, от които няма събуждане.”

„Мислите свободно – добре, мислите правилно – още по-добре, не мислите – надежден сте.”

„Маската не показва моята същност. Интуицията работи бързо и точно, аз всичко забелязвам, маската е добър филтър, който не пропуска нищо лично, не засяга съществените неща.”

ИНГМАР БЕРГМАН - шведски театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, роден на 14 юли 1918 г. В автобиографичната си книга „Латерна магика“ пише: „Докато татко проповядваше от амвона и паството се молеше, пееше или слушаше, аз посвещавах вниманието си на мистериозния свят на църквата с ниските арки, дебелите стени, миризмата на вечност, цветната слънчева светлина, потрепваща над странната растителност на средновековните картини и издялани фигури по тавана и стените. Там имаше от всичко, което нечие въображение може да пожелае – ангели, светци, дракони, пророци, дяволи, хора”.

Определян е като един от най-изтъкнатите автори в киното на всички времена. Режисира над 60 художествени и документални филма за киното и телевизията, повечето от тях по свой собствен сценарий. Световна слава му носи филмът „Усмивки от една лятна нощ“ (1955), награден на Кинофестивала в Кан и номиниран за „Златна палма“. Сред емблематичните му ленти са „Седмият печат“, „Поляната с дивите ягоди“, „Персона”, „Изворът на девственицата“ ,„Часът на вълка“, „Фани и Александър“. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са заснети сред пейзажа на Швеция, а централни теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта.

Режисира и над 170 театрални постановки. Има пет брака и девет деца. Баща е на писателката Лин Улман.

Умира на 30 юли 2007 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Четенето е като дишането. Ако ми го отнемете, първо се изнервям, а след това прибягвам към насилие.“

Робърт Джордан, американски писател, роден на 17 октомври преди 78 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина