„Моят проблем е, че ти си решението.“

„Обичах и ме обичаха, но това никога не съвпадна във времето.“

„Без теб животът ми е чакалня.“

„Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.“

„Най-силната любов - несподелена. [...] Да обичаш някого, който те обича - това е нарцисизъм. Да обичаш някого, който не те обича - това е любовта.“

„За да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, за да си влюбен, се нуждаеш от несигурност.“

„За да се чувства добре, една жена се нуждае от мъж, който да й се възхищава. Поне аз така виждам нещата. Цветето се нуждае от слънце.“

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

„Човек съжалява онези, които страдат, но никога онези, които причиняват страдание.“

„Човек се жени по същия начин, както се явява на матура или на изпит за шофьор: във всичките тези случаи той иска на всяка цена да мине пред хората за нормален, нормален, нормален. След като не можеш да бъдеш по-горе от другите, поне да си като тях, за да не се окажеш по-долу. А това е най-добрият начин да разрушиш една истинска любов.“

„Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да принуждават мъжете да тичат след тях до живот.“

„Моята любов е с малка буква, но с широко разперени криле.“

„По какво познава един човек, че е остарял? По това, че му трябват три дни, за да дойде на себе си след запой.“

„Най-прекрасните празници са онези, които се случват вътре в нас.“

„Самотата се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш.“

„Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието, то съществува.”

„Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една вила на Ривиерата, още една спортна кола, чифт обуща за дванайсет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание.“

„Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и кого обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.“

„За да бъдеш щастлив се нуждаеш от сигурност, за да си влюбен, се нуждаеш от несигурност.”

ФРЕДЕРИК БЕГБЕДЕ – френски писател, роден на 21 септември 1965 г. Автор е на десетина романа, сред които е филмираният „9.99 лв.“ („6.66 евро“) – безпощадна критика на рекламния бизнес, заради която го уволняват. Създател е на литературната награда „Флора“. Много от книгите му са издадени на български.

   Следвайте ни и във Viber ТУК

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата