„Предопределено е майките да плачат, мъжете да воюват.“
„Блаженството не може да се измерва.“
„Чувството за вина ми идва естествено.“
„Времето е бърза сянка на птица.“
„Ще научиш много, ако изучаваш незначителното в дълбочина.“
„Американците са склонни да подкрепят асистираното самоубийство и евтаназията, когато въпросът е абстрактен и хипотетичен.“
„Какво има един човек на науката? Качеството на неговата работа и достойнството, с което я върши.“
„Ние всички сме поели на едно продължително пътешествие за поправяне на нашите грешки и слабости.“
„Ако разглобиш Гърция, накрая ще видиш, че ти остават една маслина, едно лозе и един кораб. Което значи, че толкова ти трябва да я построиш отново“.
„Фантастичните истини умират бавно.“
„В живота има много неща, които хората гледат, но не виждат.“
„Ако имаше личен рай за всеки от нас, моят щеше да бъде засаден с дървета, на които растат думи, хората щяха да получават отнетата им справедливост, а птиците до последния си миг щяха да пеят на гръцки и да повтарят: ерос, ерос, ерос.“
„Мирът изисква сила да го понесеш.“
---
Едно голо рамо
Като истина
Заплаща ценността си
На крайчеца на тази вечер
Която свети тъй самотна
Под тайнствения полумесец
На моята носталгия.
---
Нощта незащитена превзеха спомени
Червени
Теменужени
Жълти
---
Напълниха със сън отворените й прегръдки
Неуморимата й коса - със вятър
Очите й с мълчание.
ОДИСЕАС ЕЛИТИС – гръцки поет, преводач и критик, роден на 2 ноември 1911 г. Удостоен е с Нобелова награда за литература през 1979 г. „за поезията, която е в руслото на гръцката традиция, създадена с чувствената сила, с интелектуалната проницателност, рисуваща борбата на съвременния човек за свобода и независимост“. Заради политическото напрежение в родината му живее няколко години в Париж. Там общува с извести интелектуалци като Бретон, Реверди, Елюар, Цара, Пикасо, Джакомети, Унгарети, Шагал, Матис, Де Кирико и др. Най-известната му книга е „Достойно ест“. Умира на 18 март 1996 г.
