„Паметта за отминалите неща е важна за джаз музиканта. Отминали неща като възрастни хора, пеещи под лунната светлина в задния двор в гореща лятна нощ, или нещо, казано много отдавна.“
„Всяка музика е народна музика. Не съм чувал никога кон да пее песен.“
„Това, което свирим, е живот.“
Луис Армстронг
---
„Няма нищо по-сериозно от това да умреш за музиката.“
Дизи Гилеспи
---
„За един джаз музикант може да се съди по това има ли проекти и идеи.”
„Не свири това, което го има, а това, което го няма.”
Майлс Дейвис
---
"Много критици ме критикуват, че нямам страхотна джазова група и че отричам "истинския джаз". Много други групи имат по-добър ритъм от нашия, но за нас най-важна е хармонията."
Глен Милър
---
„В стария джаз белите и черните се разбираха много по-добре, отколкото днес.“
„Веднъж ми заповядаха да спра да свиря боса нова, защото подкопавала ча-ча-ча-то на братска Куба.“
Милчо Левиев
---
"Единственото, което може да бъде по-хубаво от пеенето - това е повече пеене."
Ела Фицджералд
30 АПРИЛ е обявен за Международен ден на джаза по инициатива на ЮНЕСКО. За първи път е отбелязан през 2012 г. Целта му е да обедини различни общности, училища и организации от цял свят, за да научат повече за джаза като изкуство, за неговите корени и съвременното му влияние върху обществото. Джазът се заражда през първата половина на ХХ век в южните части на САЩ и съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции. От самото начало досега, той съчетава съчетава американска популярна музика от XIX-ти и XX-ти век. Това е очевидно от характерните му черти, които включват суинг, рагтайм, полиритмия и импровизация.
Родоначалникът на българския джаз е Асен Овчаров от Харманли. През 1942 г. той създава първия класически джазов оркестър в България и на Балканите. Солист цигулар в него е Сашо Сладура, а вокалистка е Леа Иванова. Веднага след войната джазът в България е забранен от „народна власт“ на БКП. Хората, които се занимават с тази музика, са реперсирани. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене. Леа Иванова е въдворена в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура в Ловеч, където е убит през 1961 г.
