Проучване на учени от университета в Нагасаки е установило, че мъжете с високо ниво на тестостерона не харесват класическата музика и джаза, съобщи classicfm.com. 

"Софистицираната музика" не е била харесана от повечето от анкетираните мъже на възраст около 20-те, на които са били пуснати да чуят 25 музикални откъса. Преди теста са били измерени нивата им на тестостерон. 

Същата негативна връзка между хормони и музикални предпочитания не е била открита при изследваните млади жени. 

"Младото поколение има склонност да мисли, че целта на слушането на класическа музика е да се хареса на авторитетни фигури, което е в пълен контраст с типичното за младостта бунтарство", казват учените. 

Те правят уговорката, че изследването им е ограничено само до японските младежи, които са с относително хомогенен културен бекграунд. 

 

 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата