„Колко сме щастливи, че жените са толкова слабо защитавани! В противен случай бихме били само техните жалки роби.“

„Мъжът се наслаждава на щастието, което изпитва сам, жената е тази, която дава.“

„Дори най-находчивият мъж  може в най-добрия случай да се сравни с най-истинската жена.“

„В края на краищата ние сме глупаци, създадени за забавление.“

„Всяка жена, съгласна да се запознае с неморален мъж, става негова жертва.“

„…възрастните жени не бива да се сърдят: репутацията на младите жени зависи от тях.“

„Жена, която иска да запази волята си, не обича така силно, както уверява.“

„Боже мой, защо всички мъдри хора са глупави!“

„Човек обикновено живее достатъчно дълго, ако успее да спечели любовта на жените и уважението на мъжете.“

„Подлецът може да има своите достойнства, както и честният човек – свои слабости.“

„Човешката раса не е съвършена в нищо – нито в лошото, нито в доброто.“

„Тези, които не уважават майките си, изгубват всяко уважение към себе си.“

„За всяка жена най-меката възглавница е комплиментът.“

„Кои сме ние, че да съдим другите.“

„Най-трудното в любовните дела е да напишете това, което не чувствате.“

„Само първата крачка е трудна.“

„По моите наблюдения тайната на жените почти винаги е в предварителните ухажвания. Но тонът преди и след успеха е винаги различен.“

„Може ли мъж да оцени жената, която има?“

„Първото увлечение винаги има повече власт над нас, отколкото си мислим.“

„Тя ми показва всички мои недостатъци, което означава, че тя ме обича.“

„Стрелите на любовта, като копието на Ахил, носят със себе си лек за раните, които нанасят.“

ПИЕР ШОДЕРЛО ДЬО ЛАКЛО – френски военен и писател, роден на 18 октомври 1741 г. Известен е с епистоларния си роман „Опасни връзки“, който описва любовните интриги на френската аристокрация. Творбата е сред шедьоврите на романистиката от ХVІІІ век и е вдъхновила множество критични и аналитични есета, коментари, пиеси и филми. Целта на автора е била „да напише роман, който е необикновен, който ще вдигне много шум и ще остане на земята дълго след като той си е отишъл.“

Лакло умира на 5 септември 1803 г.