„Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая”.

„Не е нужно да знаеш всичко – достатъчно е да разбираш.“

 „Мъж, който говори умно за любовта, не е влюбен.“

„Молитвите на влюбения властват над заплахите на целия свят”.

„Работата не е наказание за човека. Тя е неговата награда, сила и удоволствие.”

„Животът прилича на роман много повече, отколкото романите приличат на живота.”

„Пази добре в себе си това съкровище – добротата. Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост.”

„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.”

„Опитай да опазиш душата си млада и трепетна чак до старини.”

„Простотата е най-трудно да бъде опазена в този свят. Тя е последната граница на опита и последното ниво на гениалността.”

„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”

„Никое човешко същество не може да дава заповеди на любовта.”

„Как може човек да се изчервява заради това, което обожава?”

„Призванието на артиста е да изпраща светлина в човешкото сърце.”

„Всеки историк открива нов хоризонт.”

„Никой не може да направи революция сам.”

ЖОРЖ САНД – френска писателка, родена на 1 юли 1804 г. Автор е на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове, символ на феминизма. Първият си роман публикува през 1831 г., след което се превръща в емблемата на френския романтизъм. Заради свободното си поведение (обличала е често мъжки костюми) името й свързано с постоянни скандали. Имала е много любовници. Била е близка с композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен (дългогодишната им връзка е описана в книгата ѝ „Зима на Майорка“), с писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме. Водила е забележителна кореспонденция с Гюстав Флобер.
„Оплаквам една мъртва и поздравявам една безсмъртна. Обичах я, възхищавах й се, обожавах я. Но загубили ли сме я? Не! Големите личности си отиват, но никога не изчезват. Би могло да се каже, че те всъщност се реализират… Поздравявам Жорж Санд за великото, което тя направи, и й благодаря за доброто, което стори“, заявява Виктор Юго на погребението й.
Рожденото й име е Амандин Орор Люсил Дюпен.

Източник: brainyquote.com